Един пост в групата Дивите животни във Фейсбук предизвика лавина от коментари и силни емоции. Общо взето размислите за гълъбите, живеещи на таваните на жилищни блокове, варират от "Осанна!" до "Разпни го!". Хората са разделени. От едната страна са тези, за които агонията и страданието на птиците са непоносими. От другата - всички онези, които по някакъв начин страдат точно от гълъбите. Предлагаме ви пълния текст на поста в социалната мрежа, както и извадка от коментарите под него. Изводите оставяме на вас...  

Кое прави човек бездушен? Кое го прави сляп за страданието, за болката, за смъртта на живи същества? Кое му позволява да спи спокойно, когато над главата му умират живи същества в агония? Това са риторични въпроси и никой, никой не може да отговори...

В нашата страна животът на живите същества не струва и 5 стотинки и това е така не защото на някакви институции не им пука, а защото на нас хората не ни пука.

Ние сме тези, които затварят отдушниците на сградите, с пълното съзнание че вътре има живи гълъби и други животни, които няма от къде да излязат.

Ние сме тези, които спокойно вечерят със семейството, докато над главите им се гърчат в агония живи същества.

Ние сме тези, които нехаем за чуждия живот, ако го носи животно, което не харесваме или от което се страхуваме.

Разбира се, става въпрос за част от нашето "общество", но огромна част.

При санирането на сградите или при текущи ремонти, хората извършващи ремонтите затварят с мрежа отворите на отдушниците, оставяйки по този начин птиците в капана на подпокривното пространство. Това става с ясното знание на етажната собственост, залага се в проектите за ремонтните дейности и се калкулира в стойността на ремонта. По пътя на проекта множество хора одобряват параметрите на ремонта. След това работниците извършват дейностите под ръковоството на техническия ръководител. За труднодостъпните места отвън се налага и алпинисти да се спускат с катераческа екипировка. Толкова много хора по пътя към края...

С дни продължава агонията на съществата затворени вътре без възможност да излязат заради мрежите. Понякога при санирането отворите направо се затварят с изолацията и така спира и достъпът на въздух и светлина.

Без храна и вода обезумелите птици се блъскат в замрежените отвори в отчаян опит да излязат. Малки и яйца, чиито родители не могат да влязат, бавно гаснат. Отвън родителите на тези малки се блъскат на свой ред в мрежите, отчаяно опитвайки се да изпълнят родителския си дълг и да се погрижат за малките си. Нима ние хората не правим същото, когато малките ни са застрашени? Нима животат не е ценен за всеки, който го носи?

Голяма част от съседите в блоковете, в които това се случва, абсолютно са наясно какво е положението и че горе има живи птици. Това става ясно от разговорите ни с тях. Мнозина се опитват дори да възпрепятстват изваждането на останалите живи, ръсейки закани и обиди спрямо хората, които не се поколебават да влязат и извадят живите гълъби. Някои лъжат, че са проверили и няма, с цел да ни откажат незнайно защо, като от тях не се иска нищо повече от това да дадат достъп.

И знаете ли кое е най-силният аргумент пред побеснелите съседи, които всячески се опитват да попречат? Миризмата. Това че ще мирише от разлагащите се трупове е единственият аргумент, който чуват. Не агонията, не мъчителната смърт и не страданието. Миризмата.

Снимките, които ще видите, са доста цензурирани. Най-тежките и брутални гледки умишлено са спестени. Надяваме се тези гледки да ударят в мозъка хората, които не си дават сметка какво зверство извършват. Може би като ги видят ще осъзнаят... НЕЩО. Може би.

Разбира се, хора като доброволците на ДЖ не могат да помогнат на всички зазидани по този брутален начин гълъби. Няма как да обикаляме цялата страна, защото това се случва непрекъснато и навсякъде. Няма и как да се погрижим за всички блокове в София. Ако имате такъв случай, помогнете с каквото можете Вие! Не е трудно, стига човек да има достатъчна доза желание и увереност, че прави правилното нещо, СПАСЯВА ЖИВОТ.

За едни най-обикновени гълъби. За един най-обикновен ЖИВОТ, който диша, движи се, живее трудно и отглежда потомството си. Не се иска нещо повече от нас хората, освен да не пречим на ЖИВОТА и да го виждаме, когато е пред очите ни...

***

Ще споделя нещо, което ми е личен проблем. Нашите отдушници не са затворени и има огромна колония от гълъби, през лятото мирише на птичи тор на 6 етаж, в банята също, често птици навлизат в канала, в който са ревизиите, особено през зимата. Като цяло предполагам, че това е причината за поставянето на мрежите, нехуманно е, но ако имате малки деца или по-слаб имунитет са възможни сериозни здравословни проблеми. Ужасната миризма на курник е другата страна на монетата. Ако има някой, който може да даде съвет за хуманно решение на проблема, бих се радвала да сподели.

Гълъбите всъщност са едни от най-ужасните градски обитатели, заедно с плъховете. В предишния апартамент, в който живеех, заради факта, че живееха отгоре, където се и изхождаха, количеството хлебарки, пъплещо из блока, беше огромно за разлика от входовете, където бяха запушили. Мисля, че трябва да се намери начин за намаляване на броя им, защото освен, че са летящи плъхове, нарушават равновесието и другите градски птици едва оцеляват, напр. врабчетата. Естествено описаното по горе не е вариант. При нас бяха запушени по същия начин, но някой от входа премахна мрежата, преди затворените да измрат.

Хлебарки има и в мазетата, където гълъби няма. Боклуците на хората са достатъчен развъдник на хлебарки. Не мога да се съглася и с определението "едни от най-ужасните градски обитатели". Това е доста субективно. Ето например за мен едни от най-ужасните градски обитатели са хората и това го казвам за да видите, че всеки има различно мнение. Иначе за намаляване на броя на гълъбите, не мисля че човекът има право да се произнася и да играе ролята на регулатор, но и това е субективно. Врабчетата изчезват поради съвсем други причини, отново свързани с човека - орязване на храстите, пръскане срещу комари и кърлежи, унищожаване на местата подходящи за гнездене.

Вие не сте добре... дайте да намалим и популацията на хората, защото ние най-много замърсяваме природата, а и убиваме животни, ако става въпрос! Какви разсъждения, в шок съм.

Двукраките са едни от най ужасните градски обитатели, паразити, голяма грешка на природата!

Най-вредни, най-ужасни, най-мръсни, нарушаващи популацията на всички са хората. Мисля че трябва да се намери начин да се намали броят им.

Живея в собствена къща. Имаме гълъби на тавана, гугутки в елата в двора и безброй врабчета. И не съм виждала и една хлебарка. Защо ли? Може би защото хлебарките са плод основно на хорската мизерия? И нямат нищо общо с другите живи твари. Та дайте някой друг по-разумен и обоснован аргумент за ужасията на гълъбите.

Говорите така защото не страдате от тая напаст която освен че осира всичко носят и болести, по принцип не ми пречат животинките но се изместих на нов адрес и бих казал че тук са адски много всеки ден да бършеш все е осрано.

Почти всички коментиращи тук живеем в блокове. Нямам проблем с гълъбите, а дори да имах не бих ги затворила да агонизират горе. Начинът е важен, НАЧИНЪТ. Никой не Ви насилва да харесвате или да обичате гълъби. Проблемът е в затварянето на очите и в това, че нормален човек не може да затвори живи същества съзнателно. Няма проблем, затваряш отворите, обаче защо не правиш опит да извадиш птиците? Най-малкото съвет не търсиш как да се направи. Просто затваряш и си тръгваш.

Колкото и странно да звучи ние изгонихме гълъбите от балкона с търпение. Всеки път, в който каца някой, приятелят ми излиза и го гони с рязък силен звук. Гълъбите в квартала не са намалели, но определено вече никой не каца на балкона. Другия начин, който няма да предизвика нараняване е да окачиш компактдискове на връвчица. Като се въртят от вятъра и проблясват ги гонят.