Община Пловдив предлага на практика изцяло нова наредба за опазване, развитието и поддържането на зелената система в града. Сегашната действа от 2019, но освен, че има остарели текстове, които не отговарят на по-висшите нормативни актове, не фигурират и редица важни аспекти от развитието и опазването на зелената система.
С промяната ще се направи опит за контрол върху задължителното озеленяване към инвестиционните проекти, който да не свършва с одобряването им, а да продължава и след завършването на строителството.
Проектът цели да спре една от най-порочните практики в строителството – жилищни комплекси да се изграждат със заложени 30% до 50% озеленяване, а накрая дворът да остава бетон, няколко кашпи и формално изпълнени зелени площи само на хартия.
В самата оценка на въздействието Общината признава, че досега е липсвал ясен ред за съгласуване на паркоустройствените проекти, както и ефективен контрол при въвеждането в експлоатация на строежите. Именно това отвори врата за практиката нови комплекси да се рекламират като „зелени“, а в реалност да се превръщат в бетонни градини.
Новият проект затяга правилата още на етап проектиране. За имоти със съществуваща дървесна растителност ще се изискват геодезическо заснемане, експертна оценка на дърветата и проверка на място от комисия със специалист по озеленяване. Инвестиционните проекти ще се одобряват само ако са спазени минималната озеленена площ за съответната зона, изискванията за висока дървесна растителност и правилата за отстояния, видове и биологични характеристики на растителността. Всички проекти по част „Паркоустройство и благоустройство“ трябва да се изготвят от ландшафтни архитекти с проектантска правоспособност.
Най-важната промяна обаче е в начина, по който ще се брои озеленяването. Проектът ясно казва, че в многофамилните жилищни сгради няма да се считат за озеленена площ частни тераси и покриви без достъп от общите части на сградата. Няма да се броят и кашпи с недостатъчен обем почва. Въвеждат се и ограничения за това колко от задължителното озеленяване може да бъде „покрито“ с озеленени стени, перголи, огради или дрениращи паркинги.
Тоест, ако досега инвеститорът е можел да покаже висок процент озеленяване на хартия, но на терен да остане преобладаващо бетон и плочи, сега проектът цели именно да пресече тази вратичка.
Наредбата въвежда и конкретни технически изисквания, които да гарантират, че зеленината няма да бъде само декоративна картинка в проекта. За покриви, тераси и озеленяване над подземни гаражи се въвеждат минимални дълбочини на коренообитаемия слой според вида растителност. При по-големи имоти и при сгради с покривно и фасадно озеленяване ще са задължителни поливни системи, съоръжения за събиране и съхранение на дъждовна вода и възможност тя да се използва повторно за поливане. При големи открити паркинги ще се изискват водопропускливи настилки и пространства за засаждане на дървета.
Съществената новост е, че озеленяването вече се връзва пряко с разрешението за ползване. Преди въвеждане в експлоатация ще се прави проверка на място и ще се съставя протокол от комисия, която удостоверява дали е изпълнена частта „Паркоустройство и благоустройство“.
Ако тя не е изпълнена, строежът няма да бъде въведен в експлоатация. Освен това компенсаторното озеленяване няма да може да се използва като оправдание вместо задължителното минимално озеленяване в самия имот. С други думи – не може да не озелениш двора на комплекса и да твърдиш, че си компенсирал другаде.
Контролът няма да приключва и след Акт 16. Общински служители ще извършват регулярни проверки в 5-годишен срок след завършването и приемането на строителството. Ако засадената по проект растителност загине или бъде увредена заради неизпълнение на задълженията на собственика или възложителя, ще се изисква подмяна с нова растителност, при това с размери, съответстващи на вече развитите насаждения. Това е една от най-съществените промени, защото за първи път контролът се разпростира върху устойчивостта на озеленяването, а не само върху първоначалното му засаждане.
Проектът предвижда и по-сериозни санкции. При лоша поддръжка на зелени площи в терени с ограничено обществено ползване – включително при комплекси, училища, болници, магазини и други имоти – след предписание и 14-дневен срок могат да се налагат глоби от 250 до 1000 евро, а при повторно нарушение – от 1000 до 2500 евро. При незаконно премахване на дървета, зелени площи или паркова територия без писмено разрешение глобата за физически лица е от 250 до 1000 евро, а за еднолични търговци и юридически лица имуществената санкция достига от 2500 евро до 10 000 евро.
Още по-тежки са наказанията при неизпълнение на озеленяването и благоустрояването съгласно одобрените проекти в петгодишния срок. За физически лица санкцията е от 500 до 2500 евро , а за юридически лица – от 1500 до 5000 евро. Ако нарушението не бъде отстранено в дадения срок, глобите скачат до 2500 – 5000 евро за физически лица и 5000 10 000 евро за юридически лица. При щети по детски и паркови съоръжения се предвижда обезщетение в троен размер на разходите за възстановяване.
Проектът предвижда и увеличение с около 20% на обезщетенията за премахване на дървета и храсти, като мотивът е, че досегашните тарифи не отразяват реалната екологична, социална и естетическа стойност на градската растителност. Посланието е ясно: в Пловдив вече няма да е достатъчно в проекта да пише „озеленяване“. Ако наредбата бъде приета в този вид, инвеститорите ще трябва не само да покажат зелени площи на чертеж, но и реално да ги изградят, поддържат и запазят във времето. Именно това е промяната, която може да сложи край на бетонните градини, представяни досега като модерни жилищни комплекси.
Още от категорията
Виж всички
Областният управител проф. Владислав Попов отличи работата на двете районни избирателни комисии в Пловдив
Почина големият пловдивски оператор Тодор Даскалов