На 14 май 2026 г. Конституционният съд (КС) единодушно обяви за противоконституционно решението на Народното събрание за предприемане на мерки срещу ценовия шок от високите цени на суровия петрол и природния газ. Оспореният акт беше приет от 51-вото Народно събрание на 13 март същата година, а делото в КС беше образувано по искане на Министерския съвет.

Какво предвиждаше отмененото решение?

С гласуваното през март решение депутатите възложиха на правителството да разработи и приеме програма за подкрепа на засегнатите от скъпите енергийни ресурси, обхващаща уязвимите социални групи, земеделците, лечебните и образователните заведения, както и градския транспорт и транспортния сектор.

Основен инструмент за това трябваше да бъде новосъздаден Фонд „Енергийно подпомагане на предприятията и домакинствата“ към Министерството на финансите. Според плановете на парламента, фондът трябваше да се пълни от допълнителните приходи от Данък върху добавената стойност (ДДС), реализирани заради по-високите цени на петрола и втечнения газ, като се допускаше и финансиране от Българската банка за развитие (ББР). Същевременно се вменяваше задължение на Българската агенция за експортно застраховане (БАЕЗ) да издава гаранции за разсрочване на лизингите на транспортни фирми до края на 2026 г..

Мотивите на съда: Грубо нарушение на разделението на властите

В мотивите си към решение №7 от 2026 г. конституционните съдии изтъкват, че Народното събрание е излязло извън своята компетентност и е нарушило основния конституционен принцип за разделение на властите (чл. 8 от Конституцията).

Съдът установява, че парламентът недопустимо се е намесил в изключителните правомощия на Министерския съвет (МС) да ръководи вътрешната политика и да управлява изпълнението на държавния бюджет. Според магистратите, Народното събрание не е овластено самостоятелно и само с обикновено решение да предвижда нови разходи, които не са заложени в действащия бюджетен закон, нито да пренасочва постъпления от данъци към новосъздадени фондове. Създаването на подобен фонд чрез целево пренасочване на ДДС е в разрез с цялостната философия на Закона за публичните финанси, който постановява, че постъпленията в държавния бюджет не са целеви и служат за покриване на всички разходи.

Държавна намеса без законово основание

Съдът категорично отхвърля и опитите на законодателя да възлага преки задължения на отделни институции чрез политическо решение. Наложеното задължение на БАЕЗ да издава гаранции за транспортните фирми няма никакво правно основание в Закона за експортното застраховане и нарушава правната сигурност на дружеството като частноправен субект. Аналогично, липсва законово основание правителството да бъде призовавано да използва ББР за финансиране на фонда.

„Парламентът може да изразява одобрение или неодобрение на дейността на изпълнителната власт, но не може да поставя осъществяването на функциите ѝ в зависимост от своя преценка“, подчертават съдиите. Решението на КС, взето с гласовете на всички 12 участвали съдии, защитава правото на кабинета да разполага с оперативна самостоятелност при изпълнението на бюджета, запазвайки деликатния баланс между законодателната и изпълнителната власт.