ВиК–Пловдив планира да разшири системата за наблюдение на водопроводната мрежа, като раздели града на осем големи измервателни зони. Целта е операторът да получава постоянна информация колко вода постъпва във всеки район, какво количество се потребява и каква част се губи по трасетата.
Мерките са заложени в бизнес плана на дружеството за периода 2027–2031 година, който бе одобрен от Асоциацията по ВиК. Концепцията не е изцяло нова, но предстои значително разширяване на обхвата ѝ. Към момента в обслужваната от дружеството територия са изградени 42 зони при планирани общо 217.
До края на 2031 година ВиК си поставя за цел всички зони да бъдат обхванати с постоянно измерване на дебита и налягането.
Пловдив ще бъде разделен на осем части, а предвидените за града зони, известни като DMA, обхващат районите „Северен“, „Източен“, „Тракия“, „Южен“, „Западен“, Коматево, Прослав и централната градска част.
За разграничаването им трябва да бъдат изградени 29 пункта за измерване на водните количества и налягането по основните водопроводни връзки. Предвиждат се и 11 постоянно затворени гранични спирателни крана по второстепенната мрежа.
Идеята е всяка зона да бъде максимално изолирана от съседните. Така ВиК ще може да сравнява количеството вода, което влиза в даден район, с отчетеното потребление на абонатите. Голямата разлика между двете стойности би показала наличие на авария, скрит теч, неточно измерване или нерегламентирано присъединяване.
В зона „Северен“ например водата влиза от помпени станции „Изток 2“ и „Север“. Там са предвидени седем измервателни пункта по ключови водопроводи и мостовете над Марица.
В „Източен“ трябва да се измерва на шест места, а в „Тракия“ и „Южен“ – на по пет. Отделни зони ще бъдат оформени за Коматево и Прослав, докато централната част ще получава вода през главните връзки от съседните райони.
Данните трябва да се събират на интервали от 15 минути и да се съхраняват поне една година. Това би позволило да се проследява потреблението и да се установяват нетипични отклонения, включително през нощта, когато консумацията е по-ниска и скритите течове се откриват по-лесно.
Въпреки програмата ВиК не планира рязко намаляване на водните загуби. През 2024 година общите загуби във водоснабдителните системи са били 56,09%. Според бизнес плана те трябва да достигнат до 53,98% през 2031 година.
Така дори в края на регулаторния период повече от половината подадена вода ще продължи да не носи приходи на дружеството. Още по-притеснително е, че заложената стойност от 53,98% е над индивидуалната цел от 52,04%, определена за ВиК–Пловдив. Дългосрочното национално ниво е под 49%.
Освен зонирането ВиК ще използва акустични локализатори, корелатори, шумови логери и георадар за откриване на скрити течове. Обследваната чрез активен контрол мрежа трябва да се увеличи от 1,14% през 2024 година до 3,76% през 2031 година.
Предвидено е и ежегодно да се рехабилитират около 1,27% от водопроводите, което се равнява приблизително на 33 километра. През 2024 година са били подменени около 40 километра довеждаща и разпределителна мрежа.
Само през 2024 година ВиК е отстранило 7117 аварии. От тях 432 са по довеждащи водопроводи, 3488 – по разпределителната мрежа, а 3197 – по сградните отклонения.
Така зонирането и новите измервателни точки могат да дадат на дружеството много по-точна картина къде се губи водата. Бизнес планът обаче показва, че дори след реализацията на мерките ВиК не очаква съществен пробив – през 2031 година загубите ще останат близо 54%.