Кучето Искра, верният спътник на клошаря Камен, който е един от постоянните обитатели на градинката до Джумаята, си отиде. На 19 години, доста болна, тя бе неотлъчно до своя човек. 68- годишния пловдивчанин, който е завършил медицина и музика , преди време избрал "спартанския живот" и години наред помага на собствениците на обекти по Главната. Двамата всеки ден можеха да бъдат видени , приседнали до "Седмото тепе". Добри хора помагаха с друбни суми и храна на двамата, а Камен се грижеше за кучето с цялото си сърце. През последните месеци Искра беше много болна, но Камен всеки ден я извеждаше с количка навън. 

Вестта за смъртта на Искра натъжи много пловдивчани, на които съдбата на двамата не беше безразлична. 

Ето какво написа като епитафия, Г. Георгиева във Фейсбук: 

Краят на едно приятелство, но само в земния им път...

Камен и кучето Искра от Пловдив са символ на истинското приятелство, продължило 19 години – до днес, когато приключи земният път на Искра.

Камен е бездомник от години, но никога не е бил сам.

Трудният му път е бил споделен с неговия четириног приятел Искра.

Глад, студ, дъжд – заедно, в добро и зло.

Искра е била обгрижвана не по-зле от домашните кучета.

Имала си е меко легло, завивка, храна, вода и човек, който до последно се е грижил за нея с любов.

През последните дни я е хранил със спринцовка.

Живеели са навън, без дом, но с подкрепата на добри хора.

Той е събирал картони.

От много време тя е била парализирана, но той я е возил на количката си.

А колко много „хора“ с възможности изоставят домашните си любимци поради заболяване...

Виждате ли разликата между хората? Колко „малки“ и колко „големи“ има между тях.

Камен е живото доказателство, че домът и работата не те правят човек, а това, което носиш в сърцето си.

Днес Камен остана сам, без приятелчето си, с което споделяше мъката и разочарованието от всичко, което го заобикаля.

Днес приключи едно приятелство, но само в земния им път.

Някой ден ще бъдат отново заедно.

Който познава Камен, нека бъде до него в този труден момент.

И знаете ли – Искра е била щастливо и обичано куче.

Камен остана сам в този студен и леден свят.

Когато видите бездомник, помогнете му. Не отвръщайте глава – никой не знае защо е стигнал дотук.

Не съдете хората по дрехите.

Често под скъсаните дрехи бие добро сърце – сърце, което знае само да обича.

Тъжно ми е...

Един бездомник остана сам, без единственото нещо, което го крепеше и даваше смисъл на живота му.

Опустя старата количка... вече няма лай, само един безкрайно скъп и неизлечим спомен.

Лети, Искра, и знай, че много хора те обичат, а Камен ще живее винаги с обич към теб!

А ти, Камене, не си сам, защото носиш в сърцето си приятелство, което дори смъртта не може да отнеме.

 

Георгиева Г.

 Историята на Камен и Искра четете тук: 

Невидимите хора: Пловдивчанин, свирил на пианото на Шопен, избра спартанския животИсторията на Камен, който споделя деня си с кучето Искра