Министерството на здравеопазването е внесло в парламента проект за промени в наредбата за установяване на употреба на наркотични вещества. Тя въвежда алтернативно изследване на остатъчното количество от орална течност (слюнка) от теста при положителен предварителен резултат за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози. Резултатите от теста подлежат на потвърждаване с изследване на кръвна проба или слюнка, а след това могат да бъдат използвани в досъдебното производство.
Друга промяна е, че отказът на лицето от медицинско изследване и предоставяне на кръвна проба ще се декларира на място, в момента на полицейската проверка. Съгласно действащата към момента наредба, при положителен резултат от предварително изследване за употреба на наркотични вещества, лицето се съпровожда до лечебно заведение за медицинско изследване. Анализът на практиката към момента показала, че в голяма част от случаите лицата декларират отказ от медицинско изследване и предоставяне на кръвна проба, което води единствено до ангажиране на ресурс на МВР за съпровождането им, както и излишно ангажират медицинските специалисти в лечебните заведения, при оформянето на необходимите по реда на процедурата документи, пише в мотивите.
Заличава се необходимостта да се взема и проба урина като контролна. Тази промяна е с оглед въвеждането на алтернативната възможност за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози с остатъчната орална течност (слюнка) по теста, с който е установена употребата.
Въвежда се и изискване на водачите при проверките да бъдат разяснявани последиците от евентуален отказ от изследване, предвидени в Наказателния кодекс и Закона за движението по пътищата. С оглед нанесените промени се актуализират и образците на талон и медицинско свидетелство.
Измененията са направени от създадена със заповед на министъра на здравеопазването междуведомствена работна група. Тя е имала за задача да извърши преглед и изготви предложения за изменения и допълнения "с цел въвеждане на надлежен ред за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози". Допълнителен аргумент за промените са направени изменения в разпоредбата от Наказателния кодекс, предвиждаща, че който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.
Проектът за промени в Наредбата отново поставя на дневен ред един от най-проблемните въпроси в пътния контрол у нас – доколко държавата има право да санкционира тежко граждани, преди да е доказала безспорно нарушение.
На пръв поглед предложените изменения изглеждат като опит за въвеждане на по-ясен ред. Зад формулировките за „повишаване качеството на изследванията“ и „оптимизиране на процедурите“ обаче остава нерешен най-големият проблем – ненадеждността на полевите тестове и тежките последици, които следват още преди лабораторно потвърждение.
В последните години десетки шофьори публично разказаха, че са дали положителен резултат на полеви тест DrugTest 5000, а месеци по-късно кръвните им проби са се оказали отрицателни. Междувременно обаче те вече са били без книжка, без автомобил, а често и без работа. В някои случаи чакането за лабораторен резултат продължава между пет месеца и година, а понякога и повече. Причината е известна – в България работят едва три лаборатории, които обработват подобни проби.
Това превръща временната мярка в реално предварително наказание.
Именно тук се концентрират и най-сериозните критики към проекта. В едно от публикуваните граждански становища се поставя въпросът дали държавата не е обърнала принципа на правовата държава – първо наказание, после доказване. Според автора полевите тестове са твърде чувствителни към външни фактори и могат да дадат фалшиво положителни резултати вследствие на лекарства, медицински състояния или грешки при работа с устройствата. Още по-притеснително е, че самите производители на тестовете не ги определят като окончателно доказателство, а като предварителен скрининг.
"Показателен е фактът, че самите служители в системата на МВР твърдо отказаха да бъдат тествани с такива! Става много интересно законодателство, при което полицейската слюнка не е категорично доказателство, защото тестовете дават отклонения!!! А нашата слюнка е категорично доказателство и тестовете са точни!!! Смятам двойния аршин за категорично недопустим!!!
С настоящите промени се дават още повече права на полицейските служители, дава им се възможност за злоупотреба, като те масово "претупват" процедурата, масово убеждават хората да не дават кръвни проби, защото "теста показал", масово се отнасят с гражданите като с престъпници! Трябва цялостна промяна на наредбата фокусиран ПЪРВО в защита правата на потенциално засегнатите от фалшиво-положителен тест и чак тогава наказания за потенциалните нарушители, а не обратно! Не общ знаменател!" категоричен е гражданин, който се е запознал с предлаганите промени.
Второто становище – значително по-подробно и юридически аргументирано – поставя още по-дълбок въпрос: какво всъщност държавата счита за „доказателство“ за употреба на наркотични вещества. Авторът обръща внимание, че проектът не дава ясен отговор дали доказателствена сила има полевият тест, слюнката, кръвната проба или последващата лабораторна експертиза. Не са въведени и количествени прагове, каквито съществуват при алкохола. Така на практика човек може да понесе тежки последици дори при наличие на минимални или остатъчни следи, без доказателство за реално повлияване при управление.
Особено спорно е и предложението положителният резултат да може да бъде потвърждаван чрез изследване на остатъчната орална течност от същия тест. Според критиците това не представлява независима контролна проба и не гарантира реална възможност за защита. Ако един и същи комплект, една и съща процедура и един и същ първоначален тест стоят в основата и на „потвърждението“, рискът от грешка остава.
Критиките не са срещу идеята за контрол върху употребата на наркотици зад волана. Напротив – и двете становища изрично заявяват, че не защитават шофирането след употреба на алкохол или наркотични вещества. Спорът е друг – дали държавата може да ограничава права толкова тежко, без бърза и надеждна доказателствена процедура.
Защото в момента системата работи така: полевият тест води до незабавно отнемане на книжката, а окончателният отговор идва след месеци. Ако резултатът се окаже отрицателен, гражданинът формално е „невинен“, но вече е понесъл всички последици – невъзможност да работи, ограничения в придвижването, разходи за адвокати, обществено стигматизиране.
На този фон предложените промени трудно могат да бъдат определени като решение на проблема. Те по-скоро изглеждат като опит да се доизгради съществуващият модел, без да се отстранят основните му дефицити – липсата на достатъчно лаборатории, липсата на кратки срокове за експертизи, липсата на независима контраекспертиза и липсата на адекватни гаранции срещу фалшиво положителни резултати.
А когато държавата разполага с инструмент, способен да остави човек без право да шофира за година само въз основа на предварителен тест, общественият въпрос вече не е дали трябва да има контрол. Въпросът е дали този контрол се упражнява по справедлив, пропорционален и правов начин.
TrafficNews следи темата от години с настояване за промени , които няма да превръщат невинния гражданин в жертва и правила, които не могат да бъдат заобикаляни от служителите на МВР. Във връзка с предлаганите промени ще се обърнем за коментар към лекари и юристи, които да дадат професионални мения за проектонаредбата.
С петиция настояват да не се отнемат шофьорски книжки след полеви тестове за наркотици
Митов призна за фалшиви резултати от полеви тестове за наркотици, предстоят промени
Акценти
Виж всички
Кеворк Кеворкян: Най-страшното свлачище е в душите ни
16-годишен е стрелял по автобуса в Перник
Темите на Traffic News
