"Пътешественици“ е рубрика за пловдивчаните, които не се страхуват да тръгнат по пътя към неизвестното. За тях авантюрите и приключенията са начин на живот. Говорим с онези, които се престрашават да изследват далечни, по-малко популярни кътчета от земното кълбо и съпреживяваме с тях приключенията, през които са преминали. Следете ни, за да направите виртуална разходка до най-интересните места по света.

 

Пътешественикът, с когото говорим тази седмица е Елена Николова, която ни разказва за своето първо излизане от границите на Европа - в далечната ЮАР. 

 

Елена е всъщност от Асеновград, но завършва средното си образование в Пловдив, след което следва и се установява в столицата. Тя е само на 30 години, но е вече успешен предприемач. Освен, че е отдадена на работата си, Ели е и родолюбец, който обича да изследва България. Приема пътуването за естествена част от живота си и никога не го преследва самоцелно. И така, житейският й път я отвежда в ЮАР.

 

„Това е може би най-вълнуващото ми пътешествие. Въпреки че беше преди няколко години, то си остава най-интересното ми пътуване. Отчасти, защото ЮАР е една изключително различна и впечатляваща дестинация и отчасти, защото това беше първото ми напускане на европейския континент. Леля ми, която тогава живееше в Кейптаун ми купи билет, за да й отида на гости. Беше месец декември и времето беше изключително топло. За първи път посрещнах Коледа и Нова година на 30 градуса - беше уникално преживяване за мен. А и самото пътуване беше уникално - за пръв път бях напълно сама. Полетът включваше три прикачвания и през цялото време се вълнувах как ще мине.“ Нищо чудно - полетите от София до Кейптаун продължават между 15 и 22 часа, а такъв период може да бъде плашещ за само момиче, което не е напускало континента. Но Ели е смела и успява безаварийно да стигне до роднините си в южноафриканската столица.

„За пръв път стъпвах на африканския континент, така че за мен всичко беше ново, различно и интересно - от климата до растенията, животните и хората. Имах един месец на разположение и роднини, които достатъчно добре познаваха местните особености, така че с удоволствие се потопих в културата без да бързам за нищо и никъде." Това, което впечатлява Ели най-много е разделението между бедни и богати - в кварталите на Кейптаун както и в околните селища.

„Не успях да посетя кой знае колко места извън столицата, но където и да отидох, правеше впечатление социалното разделение. Въпреки че градът наподобява европейските градове, той е притегателен център за африканци от по-бедните страни на континента, които се местят там, за да просят. Има високо ниво на престъпност, така че първия съвет, който получих е да се заключвам в колата докато пътуваме.“ За щастие, Ели не се сблъсква с критични инциденти по време на престоя си. Полюбопитствахме какво е успяла да посети в рамките на този незабравим един месец.

 

„Отидохме до най-южната точка на континента - нос Добра Надежда, който се намира на 50 км от Кейптаун. Видяхме тюлени, качихме се на Тейбъл Маунтейн - една от най-известните природни забележителности в района. Планината прилича на маса, затова и името й означава точно това. До нея стигнахме с лифт, а гледката от върха е впечатляваща - виждат се океанът и целият град, а водата е изключително синя. Никога няма да забравя как облаците буквално преминаваха през мен -  можех да ги пипна. Бяхме толкова близо до небето, толкова нависоко, а  облаците бяха студени, сякаш влизаш в мъгла. Струваше си да понесем силния вятър. Мястото определено заслужава славата си на най-ветровитата част на ЮАР. Обясниха ни, че този силен вятър се дължи на сливането на двата океана - Индийския и Атлантическия. И макар по принцип да не обичам вятъра изобщо, там го оцених по друг начин. Чувствах се пречистена. Ако някога посетите Кейптаун, задължително се качете на планината!“ 

 

В рамките на гостуването си Ели успява да посети и други интересни дестинации. Първо място в нейната класация заема Островът на тюлените, разположен между залива Фолс и нос Добра Надежда. „Животинките бяха много сладки и много общителни с туристите. Обаче миризмата беше толкова силна, че трябваше да си увия шала около лицето, за да мога да дишам нормално. Ако обичате животните, горещо препоръчвам да посетите и аквариума в столицата. Той е един от най-богатите на морски видове (ако не и най-богатият). Има изключително разнообразие. Откакто бях в този аквариум следващите, които съм посещавала не ми се струват толкова впечатляващи. Всичко вътре беше сякаш 3D и напълно ставаш част от морския свят. Като говорим за животни, едно от най-популярните занимания в ЮАР е търговията с щраусови яйца. Отидохме до една ферма, където се запознах с няколко щрауса. Яйцата са изрисувани с пъстри краски и туристите си ги купуват вместо сувенири. На мен обаче ми се стори прекалено жестоко и не си взех.“

 

Ако подобни преживявания не са ви достатъчни, Ели предлага да посетите няколко винарски изби, където да дегустирате местни вина. Южна Африка е била отчасти френска колония и  благодарение на благоприятния си климат е наследила традициите във винарството. Така че със сигурност ще се насладите на нови вкусове. Но най-красивото и специално нещо в ЮАР са залезите – по думите на Ели няма по-вълшебни гледки. Слънцето залязва над морето – за разлика от България, където във водата посрещаме изгревите. И винаги е ярко червено.