Учените установиха какъв сняг вали на другите планети. Валежи от сняг под различна форма има не само на Земята. Учените са регистрирали още четири планети, на които падат люспи от снежинки и ледени отлагания, само че съставени не от вода, а от въглероден диоксид, титан, метан и желязо, предаде БГНЕС.

Люспи от титан

На разстояние 1730 светлинни години от Земята се намира Kepler-13Ab. Екзопланетата има диаметъра на Юпитер, но е почти 6 пъти по-тежка. Разстоянието до звездата ѝ KOI-13 AB е 30 пъти по-близо от това между Земята и Слънцето. Затова температурата на повърхността ѝ достига до 2760 градуса. Това се случва само от едната страна на планетата, на която постоянно е ден. От другата страна, където е вечна нощ, е много по-студено. Заради силата на приливите и отливите Kepler-13Ab е обърната към собственото си слънце само от едната страна.

Учените от НАСА предполагат, че в нощната половина на планетата цари постоянна зима с истински снежни натрупвания. За разлика от тези на Земята, обаче, на Kepler-13Ab те се състоят от титанови оксиди.

Още при откриването ѝ през 2014 г. учените обърнали внимание на странните температурни амплитуди в атмосферата на планетата. Това се дължи на факта, че космическият обект принадлежи към категорията на така наречените "горещи юпитери", където въздухът се нагрява, колкото повече се отдалечава от повърхността. При Kepler-13Ab е в сила обратното правило: по-високите слоеве на атмосферата са по-студени, а във въздуха от „дневната част” не е открит титанов оксид. Благодарение на този елемент, който активно поглъща слънчевата светлина, температурата на атмосферата на "горещите юпитери" се повишава с увеличаване на височината.

Според астрофизиците, газообразният титанов оксид на Kepler-13Ab се събира в облак, който бива издухан към нощната част на планетата от силните пориви на вятъра. Там е много по-студено и в резултат на резкия спад на температурата в облака се формират кристали, подобни на земните снежинки. Под въздействието на силната гравитация титановият сняг попада в ниските слоеве на атмосферата и остава там. Затова на слънчевата страна на Kepler-13Ab няма газ, който да поглъща слънчевата светлина и високите атмосферни слоеве са по-студени.

Марсианска виелица

На Марс има истински снежни бури, които образуват снежни натрупвания от въглероден диоксид на повърхността. Такова откритие е направено от френски и американски геофизици.

За първи път буря е заснета от марсохода „Феникс” през 2008 г. Тогава учените решили, че става дума за вирга – видима ивица от валеж, който се изпарява, преди да достигне повърхността на планетата, тъй като се движи много бавно. Според експерти за четири часа снежинките успели да преодолеят разстояние от не повече от 2 километра.

Девет години по-късно учените създали модел на марсианските атмосферни явления и установили, че по време на виелица снежните частици могат да достигнат скорост до 10 м/сек. Съответно, за да преодолеят разстоянието от 2 км, са им необходими около 50 минути. Предвид ниската облачност – на Червената планета облаците са на височина 10-20 км, и рязкото застудяване след залез, снегът може да падне изцяло на повърхността. Според изследователите, снежните бури са предимно нощем.

Леденото „сърце на Плутон”

През 2015 г. сондата „New Horizons” открива на Плутон плато, чийто цвят бил много по-светъл от заобикалящата го територия. Анализ на събраните от апарата данни показал, че равнината, наричана още „сърцето на Плутон”, е покрита с лед, състоящ се от азот, метан и въглероден оксид. Учените са открили и носещи се по платото ледени хълмове, които били сметнати за части от разположените по краищата на равнината хълмове.

Според френски учени, обаче, до 2030 г. леденото „сърце на Плутон” може да се разтопи. Според създадения компютърен модел, при отдалечаването на планетата-джудже от Слънцето, налягането върху повърхността и ще започне да намалява. В резултат на това през следващите 10 г. цялото количество метанов лед в северното полукълбо на Плутон може да изчезне.

Снежното ядро на планетата

Меркурий е една от шестте планети от Слънчевата система със собствена магнитосфера. И ако на Земята източникът на магнитното поле е метална сърцевина с твърд център и течна обвивка, споровете относно магнитосферата на Меркурий продължават и до днес.

Според американски учени, причината за магнитното поле е железният сняг – метални люспи, намиращи се във външния слой на планетното ядро.

Ядрото на Меркурий се състои от желязо и сяра. Учените наблюдавали реакцията на тези два елемента при високи температури и налягане, сходно на това във вътрешността на планетата. Оказало се, че когато разтопената смес от тези вещества се приближи до повърхността и се охлади, железните атоми се кондензират в кубични „снежинки“. Металният сняг започва да пада в центъра на планетата, а обогатените със сяра частици се издигат към повърхността. Благодарение на това се генерира енергия, която създава магнитно поле.