Мнозина обичат да се посмеят или да направят номер на някого, но в един ден в годината с това се занимават всички. Има няколко версии защо този ден е 1 април. Едни приписват зараждането на празника на древния Рим, където в средата на февруари празнували Празника на глупците (Festus Fatuorum).

Ден на шегата или лъжата празнуват и в много страни по света, макар и не винаги точно на 1 април. Обикновено се свърза с началото на пролетта.

Във Франция наричат този обичай "априлска риба". Произходът му свързват с времето на Карл IX, който през 1564 година издал декрет да се пренесе началото на годината от 1 април на 1 януари, въвеждайки Григорианския календар. На следващата година много от поданиците изпратили на своите приятели новогодишни поздравления и подаръци през април - в знак на протест или оставайки верни на традицията. Слънцето тогава се намирало в съзвездието Риби и французите сметнали, че наименованието "априлска риба" е напълно достойно за подобни шеги. Традицията още е жива.

На 28 декември в Испания празнуват "Денят на невинните" (Dia de los Santos Inocentes). На същата дата в Испания се чества "Денят на шегата". По обичай на този ден се правят шеги от всякакъв род. Внимавайте да не изпиете едно солено кафе, защото това е традиция в Испания. В Мексико тази дата също се е превърнала в истинска фиеста. Помнете, че на тази дата в Мексико не се дава нищо назаем – пари, бижута, книги. В Перу можете да видите десетки хора, които се разхождат по улиците с хартиени надписи на гърба, които веднага превръщат човек в обект на подигравки. На този ден по традиция медиите публикуват неверни информации, които читателите трябва да открият. На следващия ден вестниците и телевизиите разкриват кои новини са били истина и кои лъжа.

В други страни този ден се нарича "Ден на лъжата". В Нова Зеландия, Великобритания, Австралия и Южна Африка шеги се правят само до обяд. Всеки, който се пошегува в друго време от деня получава псевдонима "Априлски глупчо".

В Ирландия, Италия, Южна Корея, Япония, Русия, Германия, Канада и САЩ шегата властва през целия ден.

Иранците си правят шеги на 13-ия ден от Персийската Нова година, който се пада на 1- ви или 2-ри април. Празникът се нарича "Сиздах Бедар" или празникът на природата, който се е празнувал още през 536 г. пр.н.е. Това кара мнозина да вярват, че първоаприлският ден на шегата се е зародил от тази традиция.

Според фламандския обичай децата заключват своите родители и ги пускат само, когато те обещаят да им дадат лакомство.

На този ден по времето на династията Чосон в Корея било позволено царското семейство и придворните да се шегуват помежду си. Това бил първият снежен ден от годината. Хората се замеряли със снежни топки и после давали фалшиви оправдания. Уцеленият със снежна топка се смятал за "губещ" и трябвало да изпълни едно желание на човека, замерил го със сняг.

В Полша този ден е изпълнен с шеги, вицове и закачки. Дори държавните институции си позволяват да лъжат, а важната работа се отлага за друг ден. В Шотландия 1 април е ден на кукувицата, тъй като там птицата е символ на глупостта.

В Дания "Денят на лъжата" идва с месец закъснение – 1 май и е известен като "Майска котка" (May-cat). В Германия и Австрия считат 1-ви април за нещастен ден, а родените на този ден за хора без късмет.

И както Чудомир обичал да казва: "Най-празният от нашите дни е този, в който не сме се засмели нито веднъж", така че весел 1 април!

Миньоните пък са едни от най-големите айляци, които не само децата, а някои възрастни в наши дни, свързват със смях и шеги.