Ако някой се чуди как се печелят гласове и как след това се губи доверие – нека просто отвори Facebook. Там в момента тече една модерна версия на Троянската война,  но без героизъм, без стратегия, без Хубава Елена и най-вече без победители.Само че този път „дървеният кон“ не идва отвън, а е вкаран отвътре.

Скандалът около решението на Асен Василев, който трябва да избере дали да влезе в парламента от Пловдив или от Хасково, отприщи лавина от реакции, които показват не просто различия, а дълбока пукнатина в коалицията ПП–ДБ.

„Не виждам смисъл да се премълчава напрежението в Пловдив“, пише бившият депутат Владо Дончев и директно поставя диагнозата – според него решението на Василев е „по-скоро импулсивно-отмъстително“, а не политически премерено. Още по-тежко звучи твърдението му, че лидерът на ПП се опитва да налага стил, който в коалиционен формат просто „няма как да му се получи, освен да предизвика напрежение“.

От другата страна идва не по-малко остър отговор. „Коалиция значи отборна игра, а не борба за преференции“, контрира Янко Димитров от ПП, който дори се възмущава от поведението на партньорите си: „тропат с краче като в детска градина“.

Тази размяна на реплики ясно показва, че спорът отдавна е излязъл извън рамките на един мандат.

В центъра му стои Манол Пейков – фигура, която събира подкрепа не само вътре в ДБ, но и извън нея. Журналистът Георги Тошев припомня: „Манол водеше битки в парламента и извън него – понякога шумни, понякога тихи, но необходими“, и задава логичния въпрос: „има ли достатъчно хора, които да водят битки?“

Още по-категоричен е Мартин Димитров, който определя ситуацията като „просто скандална“. Според него поведението на Василев е „под всякаква критика“ и показва липса на разбиране за коалиционната динамика: „Понякога оставам с усещането, че „Продължаваме промяната“ изпуска именно най-важното“. Повечето пловдивчани са категорични, че градът трябва да бъде представляван от местни хора, тъй като те са най- добре запознати с проблемите на Пловдив и могат да ги защитят. Казусът отново повдигна въпроса защо лидерите на много партии избират да се кандидатират от Пловдив, а местни политици остават на втора линия. 

Коментатори припомнят, че Манол и Чило имат повече преференции от цялата листа на ПП събрана заедно. "Това е явен знак какво избират пловдивчани и кой искат да ги представлява в парламента. Асен е избран от родния си град и е длъжен да влезе от там, а не да бъде парашутист в Пловдив. Оставете Пловдив на хората, които ще работят за града и които са разпознаваеми в него" пише пловдивчанин.

В дискусията се включи и писателят Георги Господинов: "Силно се надявам, че никой няма да поиска да се лиши от човек като Манол Пейков, с неговата енергия, смелост да влиза в битки и да изрича нещата с имената им, с натрупаното знание в областта на културата, с присъствието си.

От лагера на ПП обаче виждат нещата по съвсем различен начин. Пиарката на "Западен" Веска Николова защитава лидера с аргумента, че „Асен получи в Пловдив 5 126 преференции“ и „трябва да оправдае доверието“. Тя коментира и казусът с преференциите, тъй като Манол Пейков водеше сериозна кампания в полза на Чило Попов : "Хитрата сврака с двата крака" . А кметът на район „Западен“ Тони Стойчева е още по-директна: „Манол САМ избра да подкрепя Чило… Нека сега всеки поеме личната отговорност за решенията си.“

Към този момент нито Пейков, нито Василев са коментирали ситуацията.

Евелин Парасков определя случващото се като „Фейсбук риалити“ и предупреждава: „превръщането на всяка вътрешна драма в сериал не помага особено на ППДБ“.

И точно тук е големият проблем.

Това, което започна като процедурен въпрос – кой от коя листа влиза – се превърна в публичен сблъсък на стилове, его и политически култури. Едната страна говори за лидерство и резултати, другата – за баланс и партньорство. Едната търси ефективност, другата – представителност.

А между тях избирателят гледа.

И си задава все по-неудобния въпрос: ако не могат да се разберат помежду си за един мандат, как ще управляват държава?

Защото най-големият риск пред ПП–ДБ не е дали Манол Пейков ще бъде депутат. А дали тази „Троянска война“ няма да остави след себе си не просто победени и победители, а избиратели, които тихо ще си тръгнат.

А това вече е война, която не се печели.