Антраксът, известен още като синя пъпка, сибирска язва, въглен и злокачествен оток, е остро заразно бактериално заболяване, което протича с тежка интоксикация и може да бъде животозастрашаващо, ако не бъде лекувано навреме. Заболяването е зооноза, което означава, че се предава от животни на хора, като основен източник на заразата са болни или умрели домашни и диви животни.

Инфекцията се разпространява чрез контакт със заразени животни, трупове, замърсена почва, месо или предмети, които са били в досег с тях. Особеното при антракса е способността на причинителя – бактерията Bacillus anthracis, да образува изключително устойчиви спори, които могат да оцелеят в почвата и в животинските тъкани с години.

Най-често тревопасни животни като говеда, овце и кози се заразяват, а след смъртта им бактериите попадат в околната среда и преминават в споровидна форма. Именно тези спори представляват основният риск за хората.

В зависимост от начина на заразяване антраксът може да протече в три основни форми – кожна, инхалационна и стомашно-чревна.

Кожната форма е най-разпространената и започва като малка пъпка, наподобяваща ухапване от насекомо. В рамките на ден-два тя се превръща във везикула, а след това в язва, която обикновено е безболезнена. Засегнатата област се съпровожда с подуване на лимфните възли. Ако не се лекува, около 20% от случаите завършват фатално. Именно тази форма е известна като „синя пъпка“.

Инхалационната форма започва със симптоми, подобни на настинка – отпадналост, температура и кашлица, но много бързо преминава в тежко затруднено дишане и често завършва със смърт.

Стомашно-чревната форма се развива след консумация на заразено месо. Тя започва с висока температура, гадене и повръщане, а по-късно се появяват силни коремни болки, повръщане на кръв и тежка диария. Над половината от случаите при тази форма завършват летално.

Лечението на антракса се извършва с антибиотици, като навременната терапия е от решаващо значение. При ранно откриване заболяването е лечимо, но при забавяне може да доведе до тежки усложнения и смърт.

Най-сигурната профилактика остава ваксинацията, особено при хора от рискови професии – животновъди, ветеринарни лекари, работници в кланици и ферми. Важно е също да не се консумират месо, месни продукти и мляко с неясен произход или без достатъчна термична обработка.

Повод за засилено внимание от страна на здравните власти стана откритото огнище на антракс в силистренското село Черногор. Лабораторно заболяването е потвърдено на 19 април, но смъртността сред животните е започнала още през март.  До момента са умрели девет животни, като симптомите при тях са били нетипични, което е довело до забавяне в диагностицирането и лечението. По думите на д-р Георги Петров, директор на Агенцията по безопасност на храните в Силистра, на всеки четири-пет дни е умирало по едно животно.

„Това забавяне се оказва ключово, защото антраксът е силно заразно заболяване, което изисква незабавна реакция“, обясни той пред БНР.

Особено тревожен е фактът, че част от умиращите животни са били преработвани за лична консумация в нерегламентирани условия. Откритите продукти вече са иззети и предстои да бъдат унищожени, като към момента няма данни те да са достигнали до търговската мрежа.

Здравните власти потвърждават, че за хората съществува реален риск. Установени са всички контактни лица, които са поставени под медицинско наблюдение.

„Към този етап няма проявена симптоматика, но инкубационният период е 7–8 дни“, съобщи д-р Пламен Илиев, директор на РЗИ – Силистра.

Има обаче съмнения, че заразено месо е попаднало и в нелегална кланица в село Лъвино. Открити са десетки консерви месо, които са възбранени и подлежат на лабораторни изследвания. На сметище край Лъвино са намерени и труп на животно, както и месни отпадъци, които също се изследват, а районът предстои да бъде дезинфекциран.

От Министерството на здравеопазването уточняват, че към момента в страната няма регистриран случай на заболял човек от антракс. Проучени са 24 лица, които са били в контакт със заразени животни или са консумирали съмнителна храна. Те са насочени към личните си лекари за антибиотична профилактика и наблюдение.

Здравните власти апелират гражданите да не консумират месо и млечни продукти извън официалната търговска мрежа и при поява на симптоми като гадене, повръщане, коремни болки, кървава диария или кожни рани след контакт със съмнителни животни незабавно да потърсят лекарска помощ.

Специалистите подчертават, че при правилна термична обработка рискът от заразяване чрез храна е значително по-нисък, но всяко съмнение за контакт със заразено месо трябва да бъде консултирано с лекар възможно най-бързо.

Огнище на антракс в Силистренско: БАБХ затвори незаконни обекти за месо

Умрели от антракс животни са преработени в саздърмаСлучаят с фермата за биволи в Силистренско е особено опасен, каза шефът на БАБХ

МЗ: Няма съобщен случай на пациент с антраксНа 24 души е назначена антибиотична профилактика