Джазмин Гурунг е студент втора година в Медицински университет – Пловдив. Тя е родена в Непал, живее в Обединеното кралство, но избира да учи медицина в Пловдив. Дели времето си между лекциите и упражненията в елитното висше училище и страстта си към литературата. Джазмин е сред 19-те автори в книжката с есета, която издадоха студенти от Медицински университет – Пловдив.

Книжката е първи опит на катедра "Медицинска биология" да представи някои от най-оригиналните студентски творби през академичната 2019 – 2020 година, вдъхновени от темите в преподаваната дисциплина. Най-добрите 19 есета са включени в изданието. Илюстрациите са също дело на студент-първокурсник.

Вече ви разказахме за един от авторите - Шерин Джейсън от Шотландия. Представяме ви и талантливата Джазмин Гурунг.

Студенти от МУ-Пловдив издадоха книга с есета по медицинска биологияСред авторите е Шерин Джейсън от Шотландия, която мечтае всички хора по света да имат достъп до здравеопазване

- Джазмин, защо се насочихте към медицината? Винаги ли сте имали интерес към писането?

- Израснала с дядо, който остана парализиран след службата си в армията, и баба ми с пейсмейкър, ми стана мъчно да гледам как животът им минава така. Въпреки че медицината невинаги спира неизбежното, тя определено подобрява качеството на живот. Това има истинско значение за живота на хората, като помага за облекчаване на болката и страданието. Винаги съм се възхищавала от работата на лекари и други здравни специалисти, които са спасили най-важните хора в живота ми. Искам да мога да внеса и тази положителна промяна в живота на някой друг. Следователно не можех да измисля по-ценна, пълноценна или личностно значима кариера за мен. 

Винаги съм обичала да пиша, независимо дали е фентъзи или академичен. Вълнувам се да прочета сюжета на една история и да видя как авторът я развива и достига кулминацията. Обичам да разделям книгата на 5 етапа, изложението, възходящото действие, кулминацията, падащото действие и резолюцията. Това е моят аналитичен подход и ми позволява да се потопя по-дълбоко в разбирането за какво става дума в книгата. Безусловно бих искала да благодаря на професор Виктория Сарафиян за тази прекрасна възможност, тъй като за първи път моята работа е публикувана. 

- Как ще я разпространявате, за да достигне до повече хора?

- Като част от поколението на социалните медии знам, че те притежават голяма сила и ви дават възможност да се свържете с милиони хора по целия свят. Такава информация трябва да се публикува онлайн, така че знанията да могат да се разпространяват в глобален мащаб, което позволява на всеки да има достъп до нея и да подобри своите знания по определени теми в областта. 

- Каква е основната тема на вашето есе и какво ви вдъхнови да го напишете?

- Моето есе, озаглавено „Диагностика на паразитни болести“, е публикувано в книгата и е за избираем курс по паразитология. Моето есе се задълбочава в диагностиката на паразитни заболявания и как съвременните техники ни позволяват да ги победим. Изучаването на паразити в клас беше много забавно, беше много интересно да се научи как микроскопични организми оказват такова въздействие върху човешкия живот. Моят интерес е да разширя знанията си, да уча извън учебната програма и този избираем курс ми предостави чудесна възможност да го направя. 

- Къде за вас е пресечната точка между медицината и литературата?

- Медицината е сложно изкуство, което се предава чрез години на обучение и прилагане на придобитите знания. Литературата за мен е способността да изразя приложните науки и да ги съпоставя, за да задълбоча знанията в областта на медицината по отношение на теоретичното разбиране, както и лечението, болестите и грижите за пациентите. Освен това литературата в медицината разширява нашето зрително поле, тъй като осигурява основа за качествата на лекаря и елегантно обвързва основите, на които се основава медицината. 

- Какво мислят приятелите и близките за вашия талант, четат ли ваши творби?

- Приятелите и семейството ми са много горди от работата ми и им хареса да ги четат. Още от малка семейството ми винаги се е интересувало от моите писания, тъй като изпитвам страст към литературата, очарована съм от начина, по който авторите пишат и проектират историята на книгата. Есето ми беше кулминация на литературата, която съм научила от ранна възраст, и на биологичните знания, които съм придобила от Медицинския университет. Естествено, много съм благодарна на приятелите и семейството ми, че винаги са ми показвали толкова много любов и са подкрепяли работата ми. 

- Как ви се отразява онлайн обучението, изпитвате ли някакви затруднения в тази извънредна обстановка?

- Онлайн обучението може да е един от най-добрите начини за провеждане на час по време на пандемия, за да сме в безопасност. Това ни позволява на нас, студентите, да си поставяме собствени цели, да проследяваме напредъка и да спазваме срокове, което ни прави по-активни и ангажирани в нашето обучение. Това ни позволява да преминем през материала със собствено темпо. Посещаването на уроци от уюта на нашия дом определено е по-лесно. Въпреки че ми липсва опитът в практически уроци, който ни позволява да разберем по-добре какво е да си лекар. Трудно е да се поддържа постоянно изискването за самодисциплина. Друга трудност е да се разбере съдържанието със същата дълбочина, защото както много студенти чувствам, че личната среща с преподавателите позволява по-добро разбиране на работата. 

-  Бихте ли се включили на първа линия в борбата с COVID-19 като доброволец?  

- Помощта в първите редици в борбата срещу COVID-19 е нещо, което исках да направя от самото начало. Това е така, защото знам какво е да страдаш от коронавирус. За човек, който е толкова млад и здрав, бях прикована за леглото в продължение на 2 седмици. Представям си колко трудно е за възрастните хора и хората с животозастрашаващи състояния и това може да има огромно физическо и емоционално въздействие върху тях. Помагах в непалската общност, като купувах хранителни стоки за възрастни хора. Всички в моето семейство са служители от първа линия и искат доброволно да помогнат. През тези времена смятам, че е много важно да се грижите един за друг и да помагате, където можете. 

- Как виждате бъдещето си като лекар, избрахте ли вече какво ще специализирате?

- Като бъдещ лекар виждам себе си да работя за подобряване качеството на живот, доколкото мога, и посвещавам времето си на грижи за пациентите. Както споменах, стремежите ми да стана лекар произтичат от семейството ми. Да мога да дам надежда на пациентите и да виждам усмивка на лицето им наистина означава много, тъй като искам да променя живота им. Разбирам колко напрегнато е като лекар и резултатът не винаги може да бъде положителен. Но с напредъка в медицинската технология пациентите често имат по-голям избор да решат как могат да бъдат лекувани и ефективността на лечението се подобрява с течение на времето. Към настоящия момент аз клоня към кардиология или неврохирургия поради моя опит в миналото. Все още обаче не съм избрала какво да специализирам, тъй като бих искала да проуча възможностите си.