Малък некропол от от пет погребения, който на този етап специалистите отнасят към към VII в., откриха археолозите от РАМ-Пловдив при проучване на парцел на ул. "Стойчо Мушанов" 4. При четири от погребенията специалистите установяват ясни следи от постпогребални действия. След определен период от време, когато меките тъкани вече са изтлели, гробовете са отваряни повторно и костите в областта на гръдния кош са размествани. Тепърва предстои археолозите да анализират по-подробно този интересен ритуал. В един от гробовете открихме и добре запазена сребърна коланна тока.

"Проучването в парцела, предвиден за застрояване и разположен в непосредствена близост до комплекса „Източна порта на Филипопол“, ни даде нови научни данни както за обитаването на тази част на древния град, така и за нейното урбанистично развитие през различните исторически периоди. Градската археология има едно своеобразно проклятие – градът никога не спира да живее. Хората строят върху останките на предишните поколения, разрушават, преустройват, използват повторно камъни и зидове. И колкото по-дълго е обитавано едно място, толкова по-сложен става неговият археологически анализ. В град като Пловдив понякога имаме няколко десетки исторически хоризонта един върху друг, като всеки следващ е оставил своите следи, но и е унищожил значителна част от предишните. Сложната задача на градския археолог е да разчете правилно този много сложен разказ и може би именно затова градската археология е едновременно една от най-трудните и в същото време най-интригуваща форми на нашата работа", разказва ръководителят на проучването Любомир Мерджанов.

Въпреки силната разрушеност на структурите и археологическите пластове той и екипът му успяват да установят няколко важни неща, сред които и фактът, че районът е интензивно обитаван още през елинистическата епоха.

"В по-късните пластове открихме преотложени фрагменти от характерната за този период керамика от изработени „на ръка“ съдове с украса от пластични ленти. Това не е изненада. По-скоро потвърждава картината, която постепенно изграждаме от проучванията през последните десетилетия, при Източната порта, по ул. „Митрополит Панарет“ и на редица други обекти в тази част на Пловдив. Днес пловдивчани и гостите на града са свикнали да възприемат Източната порта като основния архитектурен акцент в тази част на античния град. Но тя невинаги е съществувала. През първите десетилетия на римската власт, когато се оформя новата градска структура на Филипопол, трасират се улиците и кварталите между тях, районът на бъдещата Източна порта представлява най-крайната североизточна част на града. До средата на II в. тук все още няма нито крепостна стена, нито монументална градска порта. Именно към този по-ранен период можем да отнесем останките от една много лошо запазена сграда, която проучихме тази година. Зидовете ѝ са имали каменна основа от ломени камъни, споени с кал, а във височина конструкцията вероятно е била изградена от кирпич и дърво. Около 172 г. сл. Хр. ситуацията коренно се променя със завършването на Марк-Аврелиевата крепостна стена, изградена при управлението на император Марк Аврелий във връзка с нарасналата опасност от варварски нападения в Тракия. От този момент стената се превръща в един от основните урбанистични репери, около които градското пространство започва да се организира по нов начин. От втората половина на II – средата на III в. частично проучихме друга сграда. Нейните зидове са изградени от ломени камъни, споени с бял хоросан. Стените от горните етажи са били изградени от кирпич и дървена конструкция, но въпреки това интериорът е бил старателно оформен. Стените са били покрити с бяла варова мазилка, върху която е имало украса с червена боя. От нея до нас са достигнали само малки фрагменти", разказва археологът.

Любопитното е, че още докато сградата е функционирала, един от зидовете е започнал да създава конструктивен проблем. Тогавашните собственици са реагирали, укрепили са го и са го удебелили. Специалистите откриват на място и множество фрагменти от различни керамични съдове, лампи, костени игли за шиене, различни костени инструменти, железни ножове и монетен материал от периода. Това дава още по-ясна картина на живота в къщата и нейните обитатели. Сградата е унищожена в средата на III в., във времето, когато Филипопол е превзет от готите, предвождани от Книва, и голяма част от града е опожарена.

През Късната античност градът отново се променя. Тогава се оформя монументалният комплекс, който днес познаваме като „Източната порта на Филипопол“. От двете страни на улицата, водеща от портата към вътрешността на града, са изградени редици от магазини. Постепенно тази част на Филипопол придобива все по-голямо търговско значение, докато старият форумен комплекс, чиито останки днес виждаме при Централна поща, губи част от предишните си функции. Това е един много важен момент в развитието на Филипопол. Районът около източните склонове и източното подножие на Трихълмието постепенно се превръща от периферна зона в едно от най-значимите градски пространства.

По същото време край пътя, който идва от моста над Марица при днешния остров Адата и води към Източната порта, са изградени някои от най-впечатляващите сгради на късноантичния Филипопол. Сред тях са античният мартириум, раннохристиянска култова сграда, свързана с почитта към християнските мъченици, както и представителните късноантични сгради с мозайки в района на днешната ул. „Александър Пушкин“.

"Тази година успяхме да добавим още едно малко парче информация към общите ни познания за квартала през този период. Проучихме част от късноантична сграда, разположена непосредствено пред външната страна на портата и ориентирана към пътя. Зидовете ѝ са изградени от ломени камъни, обилно споени с розов хоросан. Те оформят продълговато помещение, наподобяващо широк коридор. Интересното е, че източната стена на тази сграда също е започнала да поддава на изток, проблем, подобно на по-ранната сграда от II – III в. Тук обаче строителите са реагирали чрез изграждането на поне два допълнителни контрафорса, които да спрат движението на стената на изток. Към този период принадлежат и множество монети, характерна късноантична керамика и значително количество амфорна тара", разказва Любомир Мерджанов.

За съжаление и тук специалистите виждат „проклятието“ на градската археология. Както късноантичните строежи са унищожили част от по-ранните структури, така самите късноантични зидове впоследствие са били демонтирани през Средновековието и Османския период и Възраждането, а камъните са използвани отново като строителен материал.

Именно след разкриването на късноантичната сграда, екипът на Мерджанов открива и малкия некропол. Специалистите го отнасят към VII в., когато късноантичната сграда е престанала да функционира и пространството е получило съвсем различна функция.

"Средновековният период е достигнал до нас значително по-фрагментарно. Проучихме пласт, наситен с характерни за периода монети и керамика, но почти без запазени архитектурни структури. Причината отново е в по-късното развитие на мястото. Дълбоки вкопавания от османския период и Възраждането са унищожили голяма част от по-ранните останки. Районът продължава да се променя и през османската епоха, когато тук е построена известната джамия „Хаджи Хасан“, дала името си на целия квартал. И тук стигаме до един съвременен проблем, който за нас като археолози е много важен. В тази част на Пловдив границата на историческата зона „Филипопол–Тримонциум–Пловдив“ преминава по улиците „Иван Страцимир“ и „Цар Иван Шишман“. По този начин значителна част от античния град остава извън защитената територия, въпреки че археологическите проучвания ясно показват, че тук има запазени останки от различни периоди", казва Любомир Мерджанов.

Именно затова всеки парцел в тази зона извън защитената територия е изключително важен. Той дава информация за части от древния град, които иначе рискуваме да загубим, без дори да сме разбрали какво е имало там.