Група "Остава" идва с мащабен концерт с най-новите си парчета от албума "Сърце|Вина" и  най-големите си хитове в Plovdiv Event Center "Антракт" на 18 април от 20 ч. Феновете ще се насладят на незабравима вечер с една от най-значителните алтернативни банди в България. За шоуто под тепетата, феновете, големите хитове, големите успехи, но и изпитания, разговаряме с гласа на "Остава" Свилен Ноев. 

- Свилене, разкажете какво да очакват феновете ви в концерта в Plovdiv Event Сenter. 

- Ще свирим целия ни нов албум, който е с 8 парчета, но и всички хитове като „Шоколад“, „Океан“, „Бесен“. Това което искат хората да слушат, това ще получат. Ще включим и две – три парчета, които ни харесват на нас. Радваме се много още на новия албум, защото не сме го изсвирили толкова много покрай големите протести през декември. Тогава го издадохме, а не беше много подходящо времето, но какво да се прави. 

Хората, особено младите, които отскоро са фенове  на „Остава“, много се кефят на новите парчета в „Сърце I Вина“. Старите песни са написани много отдавна и те ги познават добре. „Шоколад“ например е на 22 години. 

- Доста години вече сте на сцена и не изневерихте на стила си. Винаги разпознаваеми, винаги със собственото звучение, с този ваш много специфичен вокал. Не се ли се изкушавали от комерса, от по-леката писта? 

Знаете ли, хората, когато се запознават с мен, ми казват: „О, ти не си преправиш гласа като пееш“. А аз им отговарям, че няма как да пея по друг начин. Просто тази жаба, която слушате, съм аз. 

Колкото до комерсиалната музика – нямам никакво желание да създавам нещо, което умира за 2-3 години. Станах на 50 г. и въобще не мисля да правя тъпи песни. Слушам новите поколения, които сега правят поп музика и сега изгряват.  Чувам какви глупости правят като композиции, като текстове и ми е мъчно. Пожелавам им да имат песни, които да издържат на времето и да се пеят следващите 20-30 години. Защото много често това да правиш компромис с музика си, ти изиграва много лошо шега в дългосрочен план. 

„Остава“ премина през много тежки периоди в България. Особено след закриването на телевизия ММ, която беше сцената на алтернативната музика у нас тогава. Всичко, което беше по-различно, се въртеше по ММ. Ние имахме шанса да станем много популярни и то много млади. Сега вече е много по-трудно за дебютантите да пробиват, защото и чалгата е много по-мощна. Чалгата стана вече като поп музика. 

- А как се промени фенската ви маса през годините? 

- Имаме наколко поколения но концертите си, включително и най-младите, а те са жестоки симпатяги, които ходят на всякакви събития. Преди една седмица имах един самостоятелен концерт, на който имаше супер много млади хора от 16 до 20-годишни.

Става много готино, защото те викат като луди. Големите фенове, че ги мързи. Били са на „Остава“ по 10-20 пъти. Тийнейджърите са „луди“. Те пет на всички песни, знаят ги. Вълнуват се, искат автографи. Подписваме им се по тениските и усещаме еуфорията им. Няма как да не ти трепне под лъжичката, когато ги видиш. Има едно много дивашко поколение, което ме прави много щастлив, защото показва, че тази музика няма да умре в България. Искам да кажа нещо много важно - алтернативната музика е изключително популярна по света.  Тя не е някъде по мазетата, тя е на световните стадиони. Просто ние сме си южна кръв тук и обичаме да ни е по-лекичко.

- Какво „Остава“, Свилене? 

- Не знам какво остава, ако трябва да бъда честен. Със сигурност обаче остава любовта ми да правя музика. Изключително съм благодарен, че ми се случиха и случват толкова емоции. Да мога да свиря и да пея неща, които измислям, и доста хора да ги харесват. Всеки може да се мечтае за това. Че и ми се случва с готини приятели, с които свиря в групата. Имаме едно много вдъхновяващо състезание с колегата ми Георги, който е автор на доста песни на „Остава“ – кой ще напише по-хубава песен. Това означава, че имаме какво още да дадем на публиката. 

С другите момчета сме приятели на 25 години. 

- А имали ли сте моменти на дълбока криза и едва ли не да кажете край? 

- Разбира се, че сме имали тежки периоди, но те отминаха. Вероятно с времето егото намалява. Но е имало периоди на зверски скандали, не сме се виждали по 5-6 месеца. Желанието да правиш музика обаче е надделявало и сме преодолявали различията. В такива кризисни периоди съм издавал и солов албум.  Исках да видя дали мога да се оправя сам. Затова правя по няколко концерти сам. Аз да знам, че мога да разчитам и само на себе си, ако се наложи. Получавало ми се е – мога всякак да се оправя. Музиката е най-важната. 

Времената са много тежки, времена на войни, на разделителни линии. На хората много не има до музика, обаче изкуството ти спасява душичката. Това е истината.

Ако не слушаш музика, не обичаш някакъв вид изкуство, живееш много по-тежко, според мен. 

-  Казвате, че можете без всичко, а без „Шоколад“? 

- Признавам си, че започнах да си хапвам, въпреки че като я написах песента преди много време просто използвах това, че шоколадът е афродизиак. Жените много обичат шоколад. И ми беше страхотна кука за самата готина мелодия. Но шоколадът е нещо много вкусно и много опасно. 

- Защо опасно? 

- Ами защото кара хората да си мислят глупости.

- Глупости? Че това не е ли инстинкт, заложен в човешката природа? 

- Категорично и това е много пънкарско. Винаги съм казвал, че „Шоколад“ е сексуална песен. Хората си мислят, че е малко любовна, но аз си я възприемам като изключително сексуална. Посланието ѝ е и в самия текст, защото пея за неща, които се правят на тъмно. Та като я пускат родителите на своите деца, да имат предвид, че вероятно няма да разберат за какво пея. Ако трябва да бъда откровен, голяма част от  музиката ни е любовна и сексуална. 

Песните, които не са много тъжни, са насочени точно в това как един човек се разбира с друг и как си влияят. 

- Какво ви кара да се чувствате „Бесен“? 

- Откъде да започна? На първо място е обстановката около нас, точно както и всички българи са бесни. Започвам да изреждам - лоши пътища, крадливи и прости политици,  култура, която е в на кучето задника, кошмарно образование. Идват избори и искрено се надявам на промяна. 

- Вярвате ли, че е възможна? 

- Аз винаги гласувам, винаги имам вяра, че хората ще станат по-добри, че тези, които са избрани да водят  държавата, ще са по-умни. Ще обичат повече културата. Наскоро със съпругата ми бяхме в Англия и не само там. Навсякъде виждаш само арт, изкуство, музика, изложби, театър, кино. И хората се наслаждават, потапят се. Във всичко там се вижда почеркът на държавата, която подчертава тази интересна смесица от наследство и настояще. 

- И ние го имаме това. 

- Имаме го, но просто имам чувство, че го неглижираме. И някак си по медиите не се говори толкова много за това. Иначе имаме прекрасно архитектурно и археологическо наследства,  невероятни поети, писатели, скулптури, художници, музиканти, артисти. Какво ли не! Важно е обаче това да е първото, което чужденецът вижда, когато попадне в градове като Пловдив и София. Не да се налага да пита локалните хора – къде са музикантите, кои са ви архитектите.пТрябва да го вижда веднага. 

- Как си го представяте да се случи? 

- Ами, не знам, признавам си.  Може би като всеки прави това, в което е най-добър. И помага на онези, които идват след него. Аз като музикант мога да помогна на младите си колеги. Да им споделя опита си, така че когато дойдат моментите им на криза, да вдигнат глава. Защото след един хит може да направиш няколко песни и това е момент на криза, която трябва да преживееш. Просто животът е много нагоре, но и много надолу. Трябва да свикваме с това. Смятам обаче, че в момента нещата в България са в някакъв пик и има надежда. Видях го в протестите през декември миналата година. 

- Семейството ли е вашият остров на спасение, което криете от хорското любопитство и и недобронамереност понякога? 

- Недобронамереност? Какво могат да кажат да кажат за мен хората? Че имам гаден глас, че съм надут, че са ме виждали, чувал съм го от всякакви хора, че съм друсан и пиян? Да натъртя - много мразя наркотици, не взимам и много ме е страх от този бич. Но да кажем, че някой ме вижда почерпен, вижда ли нещо, което не е виждал - весел човек, който се хили и говори смешки? Какво друго могат да напишат хейтърите? Слушам ги вече 25 години и не могат да ме изненадат. 

Имало е моменти, в които това наранява. От мига, в коѝто интернетът стана толкова силен и всеки селяндур може да си напише мнение, колкото и да сме да сложили броните и да гледаме, да не обръщаме внимание, омразата удря в главата. Но обичам да казвам на хората, които пишат гнусотии за мен, и за групата, и за гласа ми, и за какво ли не, да дойдат на някой концерт, да си платят билета и да си поговорим тогава. Иначе отстрани е много безсмислено. 

- И кой все пак е вашият остров на спокойствието? 

- Семейството ми, разбира се. То е малко и много сплотено. Имаме само един син, който сега е тийнейджър, но много се разбираме тримата и винаги ни е много готино заедно. Все още хорим заедно на почивки, на ски, навсякъде, където можем. И се кефим, да. Със съпругата ми Невена много обичаме еднаква музика. Така че нямаме и никакви арт скандали.  Детето ни е доста възпитано. Надявам се да излезе от тийнейджърството като един интелигентен млад мъж. Сега сме на фазата – на тийнейджър нищо не му говори, стоиш и го наблюдаваш. 

- Да ви върна към концерта ви в Polvdiv Event Center.  Имате ли някаква готина случка под тепетата, когато сте гостували с „Остава“? 

- Пловдив – любим и култов град! Преди 25-26 години, когато групата ни беше зверски хит благодарение на ММ. Всеки месец имахме концерт в едни от най-хитовите клубове в София и Пловдив. Беше яко. После идваха летата в Конюшните на царя в Стария град, едно необикновено, вълнуващо място. Създадохме приятелства, които остават и до днес, защото публиката беше бохемска, интелигентна, хубаво облечена. След концертите си говорехме за изкуство. Остават незабравимите спомени със светли личности като Кольо Карамфилов, светла му памет, както и с велики артисти като Атанас Хранов.