В православната традиция днес, седем седмици преди празника Възкресение Христово и ден преди началото на Великия пост, е Неделя на Всеопрощението, или Сирни Заговезни. 

Прошка искат по-младите от по-старите с целуване на ръка и думите „Прости“ или „Прощавай“, а отговорът е „Простено да ти е. Господ да прощава“. Празникът е свързан с различни ритуали и традиции.  – кукерство, оруглюване, оратници, хамкане.

В народния бит, на този ден млади и стари прескачат за здраве накладени огньове и прогонват зимата и злото. Влюбените момци хвърлят в двора на любимата „чавги“ – запалени стрели от дрян, което представлява любовно обяснение. От този ден нататък сватбите са забранени до Великден.

В българската народна традиция празникът обозначава границата между зимата и пролетта и възраждащата се природа.

Вечерята на Заговяване е особено тържествена. Тя е последната преди започването на Великденския пост и за последно могат да се ядат млечни продукти, яйца и риба. На трапезата присъстват баница, сърми, яйца, мляко, сирене и задължително бяла халва.

След празничната трапеза на Сирни Заговезни, вечерта се извършва ритуалът Хамкане. На дълъг конец се връзва яйце или халва. Децата трябва да опитат да хванaт с уста яйцето, без да го докосват с ръце. Вярва се, че само да го допреш със зъби - цяла година ще се радваш на добро здраве.