България е изправена пред исторически кръстопът – или да продължи по пътя на културната разруха, или да превърне духовността в стратегически ресурс за национална сигурност. Това е една от тезите, които служебният министър на културата Найден Тодоров представи в мащабния проект „Национална стратегия за развитие на културата 2026–2036“. Работният документ, който самият той определи като „Стратегия за оцеляване“, предлага цялостна визия за културния сектор в следващото десетилетие. След четири мандата в Министерството на културата и натрупана над 2000 страници информация, Тодоров предложи радикална промяна на модела, който, по думите му, от много време не води към бъдещето.

Акцентът е насочен към интересите на различните професионални гилдии, които стратегията цели да обедини чрез нови правила, достойно заплащане и модерно управление.

Гилдията на творците: Закон за статута на артиста и „Fair Pay“

Най-голямата реформа е насочена към хората, които са „сърцевината на системата“. Стратегията предвижда приемането на специален Закон за статута на артиста, който да гарантира справедливо възнаграждение (fair pay) и социална защита. Тя гарантира специфични осигурителни модели за артистите на свободна практика, които да отчитат периоди на доходи и „невидим труд“ като репетиции и подготовка. Въвежда и минимален национален културен стандарт за възнагражденията във всички дейности, финансирани с публичен ресурс.

Сценичните изкуства: Без гонитба на зрители на всяка цена

За театралните, оперните и музикалните гилдии стратегията предлага край на деформиращия модел на делегираните бюджети, който принуждаваше институтите да правят комерсиални компромиси заради броя продадени билети и бройка зрители. Стратегията въвежда нова категоризация на институтите според капацитета и функцията им, което да определя базовото им финансиране. Въвежда се и ясно разграничение на художествено ръководство и финансов екип, за да се гарантира професионалната автономия.  Мерките в стратегията дават свобода на сценичните изкуства в държавната културна мрежа да се колаборират с независимия сектор, да се включват независими артисти без да се налага да бъдат назначавани временно в театрите. Новата стратегия предвижда и ясна карта на ангажираността на щатните артисти в трупите, което ще се отразява пряко на финансирането. Има няколко принципа на финансиране – базово, програмно, разултатно и стратегическо.

Независимият сектор: От проектно оцеляване към стабилност

За първи път държавата признава независимата сцена като основен източник на иновации. Интересите на свободните артисти са защитени чрез дългосрочно финансиране в рамките на 2-3-годишни програмни рамки през Национален фонд „Култура“, както и осигуряване на артистите до държавната и общинската инфраструктура. Независимият сектор, както и държавните културни институти ще имат няколко пера за финансиране, но важен принцип ще е регионалният, за да се преодолее големият проблем, че в значителна част от събитията са съсредоточени в София, а част в центрове като Пловдив, Бургас и Варна. На картата на България обаче има и петна, които стратегията определя като културна пустиня.

Наследство и архитектура: Принудително укрепване и контрол

Архитектите и реставраторите получават нов инструмент за работа. Стратегията адресира системния провал при опазването на недвижимото културно наследство като посочва отговорността на собственика и в случай на неспазване на правилата общини или държава предприемат принудително укрепване на рушащи се недвижими културни ценности. Стратегията посочва, че се въвеждат се механизми за принудително укрепване на рушащи се сгради от страна на държавата или общината, като разходите се вписват като тежест върху имота.

Стратегията предвижда спешно разработване на планове за управление на обекти като Несебър, за да се избегне рискът от изваждане от списъците на световното наследство както и всички обекти на ЮНЕСКО.

Библиотеки и книга: Национална програма за четене

Литературната гилдия ще бъде подкрепена чрез дигитализация на фондовете и засилена защита на авторското право в дигитална среда. Библиотеките трябва да се трансформират в съвременни културни и образователни хъбове, а не просто в хранилища за книги. Сценичните им пространства ще бъдат картографирани и ако се налага – ремонтирани, за да се превърнат в активни сцени.

Парите: Пътят към 1% от БВП

Финансовият модел чертае поетапно увеличаване на бюджета за култура: 0,6% през 2028 г. до достигане на 1,0% през 2034 г. Тези средства ще се разпределят по многокомпонентен модел, съчетаващ базово финансиране за стабилност и резултатно финансиране за качество.

Найден Тодоров подчертава, че този документ не е илюзия, а „мечта, стъпила на реалността“. Дали политическата класа ще намери смелост да превърне тези 2000 страници анализ в реална реформа, предстои да се реши в дебатите през следващите месеци.


Междувременно в артистичните среди се завъртя поредното име за министър на културата в предстоящия кабинет на Румен Радев. Става дума за неизвестният на широката публика художник Васил Горанов. Той е възпитаник на Великотърновския университет  и рисува картини с патриотична тематика. Поне според достъпните данни художникът няма никакъв административен опит и ако поеме поста, ще се учи в движение – нещо, което никак не удовлетворява гилдиите заради натрупаните огромни проблеми.

Другото име, с което се спекулира, е това на настоящия зам.-министър Александър Трайков. Припомняме, че за поста бяха спрягани и Борис Панкин, Васил Василев, Велислав Минеков и Евтим Милошев.