На 25 октомври „Кристис“ ще продаде на търг една много интересна картина. Тя се казва „Portrait of Edmond Belamy“ – платно с размазания лик на джентълмен от 18 век. Цената й се очаква да бъде между $7000 и $10 000. Но най-важното за тази картина е, че е нарисувана от изкуствен интелект (ИИ).

„И когато чукчето удари, с тази творба изкуственият интелект ще навлезе в света на аукционите“, казват от „Кристис“, цитирани от "Хроникъл.бг".

Картината е менте. Или по-скоро „менте“. 

Тя е създадена от трио 25-годишни френски студенти, чиято цел е да „обяснят и демократизират“ изкуствения интелект. В последната година те създават серия от портрети, които изобразяват членове на измисленото семейство Белами, и привличат внимание към себе си благодарение на активна пиар комуникация с медиите.

Проблемът е, че кодът на използвания ИИ не е изцяло техен, а дело на друг артист и програмист – 19-годишния Роби Барат, който споделя кода си в интернет с опън сорс лиценз. От Obvious не отричат, че са използвали значителна част от работата на Барат, но доскоро това не беше споделено публично.

Преди да продължим, трябва да разясним нещо. Най-важният инструмент за създаване на ИИ е т. нар. Generative Adversarial Network (GAN). GAN, с прости думи, представлява два алгоритъма: единият разглежда много файлове (в този случай изображения на картини от 18 век), и на база на видяното създава своя версия. Тази версия се предава на вотрия алгоритъм, който решава дали е добра или не. Ако не е достатъчно добра, я връща за преработка на първият алгоритъм, който след преработката отново я дава за оценка на втория и така докато не бъде одобрена. GAN е създадена от Иън Гудфелоу. Името на семейство Белами е в негова чест – „гуд фелоу „( Good fellow) означава „добър приятел“ на английски, а на френски това се превежда като „бел ами“. Този метод е толкова ефикасен, че колега на Иън в Google предлага течението на художествените творбите, създадени от ИИ, да се нарича GANизъм.

Точно колко заслуги за работата на изкуствения интелект могат да се дадат на Барат и колко на Obvious е труден въпрос. 

Самият Барат признава, че от Obvious са го попитали дали могат да използват част от кода му, но в момента, в който се е съгласил, веднага са започнали да показват творби. Това е технически невъзможно, защото трябва време за адаптация и работа по кода. Тоест, той е бил променян преди изричното му съгласие.

Но до каква степен взетият код въобще има значение? Навсякъде в артистичният свят хората използват работата на творците преди тях. В хип-хопа редовно се семплират различни части от други песни, в литературата и киното се пресъздават по различни начини едни и същи архетипни образи.

Джейсън Бейли, блогър по дигиталното изкуство, казва, че работа като тази на Obvious се случва изключително често – всяка седмица, казва той пред The Verge, някой взима ИИ код, пипва го малко и го продава. Вниманието, което получават тримата французи, обаче е прекалено голямо и определено дължат на Роби Барат голяма част от него.

Но защото Кристис избират да продадат точно този портрет? Причината е в отношението, което Obvious имат към изкуството, създадено от ИИ. Като автор на произведението те посочват самата машина. „Може и да не е нарисуван от човек с напудрена перука, но портретът е точно каквото продаваме вече 240 години“, казват от аукционната къща. Картината дори е подписана с една конкретна част от кода, която изглежда така:

min G max D x [log (D(x))] + z [log(1 – D (G(z)))]

Хора от бранша обясняват, че това дава грешни впечатление на обществото колко самостоятелен и сложен е ИИ. Всеки случай, целият този казус ни показва едно: още не знаем как да подходим с изкуствения интелект.