По традиция на Бъдни вечер на трапезата ни днес присъстват нечетен брой ястия - 7, 9 или 11. Масата трябва да е отрупана с всичко, което се смята, че се произвежда в домакинството: жито, фасул, сърми, постни пълнени чушки, мед и орехи, вино.

"В моя дом приготвям 9 ястия. Така съм запомнила от много мъничка от мойта баба. Тя приготвяше туршията, лука, орехите... всичко си приготвяше. Тогава почваше да прави сърмичките. Ползваше много малко мазнина, олио се ползваше, много малко мазнина. И запражваше си ориза с лука и с много лук", споделя леля Димитричка.

"Вечерта разчупва питката най-възрастния. Фактически свекъра, ако има свекър. Той разчупва питката като я слага над главата си и скача 3 пъти с нея и така я разчупва питката. Първата хапка, казва, да я дадем на Света Богородица, а втората хапка - ще я оставим за къщата", разказва леля Златка, предава БНТ.

На Бъдни вечер е началото на празненството, възславящо Христовото рождение.

Християнският празник, който предшества раждането на Христос, българите наричат още "Малка Коледа", "Суха Коледа", "Детешка Коледа" или по-рядко - "Мали Божич" и "Крачун".

Празничната трапеза включва обреден хляб, наречен "Боговица", "Богова пита", "Божичник", "вечерник", "светец" или "харман". Той е замесен с "мълчана вода" от момата или от млада булка, като брашното е пресято през три сита. От тесто върху хляба се оформят изображения на нивата и на домашните животни. Освен този хляб, момата носи и "вит-превит кравай", който е предназначен за коледарите.

Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит ще отслужи богослужението на Бъдни вечер. Празничната литургия започва в 18 часа в патриаршеската ка...

Върху трапезата се нареждат нечетен брой ястия - 7, 9 или 11. Сред тях са пълнени чушки с ориз, сарми, боб, леща, варено жито, баница с тиква, ошав. Според традицията, колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината.

Вечерята започва с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове. След четене на молитвата, стопанинът разчупва питата с парата и първото парче от нея се оставя пред иконата за Бога, второто е за къщата, а останалите се разпределят на всеки член от семейството.

Вярва се, че на когото се падне парата, той ще има най-голям късмет през годината. Обичаят повелява по време на яденето да не се става. Трапезата не се прибира, защото се вярва, че починалите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.

Един от най- българските обичай е коледуването. Още от рано тази сутрин коледарите започват обиколката си от къща на къща.В обичая участват ергени, ко...

Под трапезата стопанката слага слама, която се асоциира със сламата в яслата на новородения Христос. Тази слама не се изхвърля. Тя се поставя в градините или под плодните дръвчета, за да раждат повече. Не се изхвърля и пепелта от бъдника. Обикновено стопаните я пръскат в нивите и лозята - за плодородие. От нея слагат и в семето за посев. С тази пепел се лекуват и някои заболявания.

Днешната коледна елха замества бъдника - пън от плодовито дърво, който горял цяла нощ на 24 срещу 25 декември в огнището, за да се помогне на раждането на новото слънце, на новия Бог, да му даде енергия и светлина. Елхата със запалените свещи символизира този обред. Основните цветове на украсата ѝ са червено, жълто, златно - цветовете на слънцето и на огъня, а запалените свещи са като искрици от горящия бъдник.

На Бъдни вечер завършват и 40-дневните Коледни или Рождественски пости.