Разпети петък е тъжен ден и от фолклорна гледна точка. Не се работи нищо. Вярва се, че на Велики четвъртък или петък се разпускат душите на починалите и те остават сред нас до Спасовден.

Това обясни пред Радио София доц. д-р Веселка Тончева от Института по етнология на БАН.

Тя припомни символиката на яйцето, както и на червения цвят, в който в четвъртък или в събота се обагря първото от великденските яйца.

„Фолклорното мислене е богато и многозначно. Първото червено яйце се запазва до иконката, то има силата да спира градушка. То пази от зле очи, от змея. Някои го смятат за лековито. Слагало се е за малко и в раклата с чеиза на момата, та дрехите й да светят като слънце“, припомни някои от вярванията доц. Тончева.

Навремето българите са правели обредни хлябове и са ги украсявали с яйца. Козунаците са привнесени от други култури, но вече се приемат като част от традицията, допълни етнологът.

Писаните яйца, характерни за Ихтиманско и Велинградско, се правят трудно, но стават интересни и красиви. Правели се в петък от моми и невести за съответния любим. Яйцата не се ядат, изпразват се предварително и се подаряват. Сравняват ги с любовните писма.