Шармантна, с осанка на императрица и поглед, който може да стопи айсберг от разстояние на сцената  - така си спомнят Юлия Винер ценителите на оперното изкуство в столичните музикални среди. Сопраното с изключително драматично присъствие и гъделичкащ сетивата вокален диапазон е сред най-успешните ни културни експорти през 60-те и 70-те години. Винер покорява Европа с репертоар на три езика, но няма нито един издаден албум на CD до момента. 

Единадесет от емблематичните й дуети и арии и начело с Леонора в „Трубадур“ са събрани в поредицата "Прочутите оперни гласове на България".  

Родът на Юлия Винер е изтъкан от прочути математици и архитекти, баща й е сред основателите на застрахователното дело в България, а дядо й е бил учител по български език на Фердинанд.

Певицата смята, че е наследила гласа си от баба си и го започва да го развива .... от мързел.

Занимава се с балет и свири на пиано.

"Тя винаги ще бъде една добра пианистка за Шопен, но няма да направи кариера! Има слаба китка", смята учителят й по пиано.

Юлия решава, че с пеене ще хаби най-малко енергия и време в зубрене на ноти и записва Консерватория с измама – добавя две години към документите си, тъй като по устав минималния възрастов праг за студентите е 18.

Дебютира в Софийска опера на 23 г. с Леонора в „Трубадур“ от Верди. Лиза от „Дама Пика“, Виолета в „Травиата“, Дездемона в „Отело“ и Анна в „Дон Жуан“ са само част от ролите, с които покорява Европа. Най-обичана Юлия е в Берлнската щатс опера, където е солист в продължение на 12 години.

Отвъд Желязната завеса примадоната е посрещана не по дрехите, а по колосалния Вердиев репероар, който изпълнявала съвършено на немски и италиански.   

Гласът й утихва завинаги през 2010 г. на родна земя.