Близо 2000 души изпълниха Летния театър в Пловдив за концерт, в който музиката слезе от сцената и буквално стигна до публиката. Роби и музикантите му създадоха вечер, изпълнена с песни, танци, цветя и подаръци, а символът на срещата се превърна синьото сърце – знак на автентичното и на специалната връзка между изпълнителя и хората, дошли да го чуят.

Още с първите песни стана ясно, че публиката няма да остане просто зрител. Роби покани хората да слязат и да танцуват долу, в оркестрината, а пространството пред сцената бързо се изпълни с почитатели.

Сред първите песни прозвуча „Рано призори“, която още в началото зададе настроението на вечерта. По-късно песента отново се върна в програмата по особено емоционален начин – със съпругата на Роби, Пламена, на тъпана. Тя застана и зад барабаните по време на концерта и добави още един личен щрих към вечерта.

На сцената Роби беше заобиколен от музиканти, които превърнаха концерта в истинско живо музикално преживяване. Жеко Жеков беше на китара, Николай Христов – на пиано, а сред музикантите беше и Мартин Стоянов.

Един от най-топлите моменти настъпи по време на „Синьо сърце“. Песента и нейният символ сякаш събраха в едно цялата емоция на вечерта. Деца започнаха да идват към сцената, за да подаряват на Роби цветя, плакати и подаръци. Жестовете им превърнаха изпълнението в един от онези неподправени концертни моменти, които не могат да бъдат режисирани предварително.

Синьото сърце остана символът на автентичното – на музиката, която не се нуждае от дистанция между сцена и публика. А тази вечер то беше именно тук – в Летния театър на Пловдив, сред близо 2000 души.

На бис Роби изпълни парчето с Мона, а „Рано призори“ отново събра изпълнители и публика – този път с Пламена на тъпана.

Така вечерта завърши по начина, по който беше започнала – с жива музика, близост и усещането, че границата между сцената и хората пред нея почти е изчезнала.

За няколко часа Летният театър в Пловдив не беше просто концертна сцена. Беше място за среща на близо 2000 души около музиката на Роби – с танци пред оркестрината, детски цветя и плакати, подаръци и едно синьо сърце, което остана символът на вечерта.