Днешните български политици нямат самочувствието на държавниците, обявили Независимостта през 1908 г. Това заяви историкът проф. Христо Матанов.
По думите му тогавашните управници са имали увереността да защитават българските интереси пред великите сили, докато днес съобразяването с външни фактори често излиза на преден план.
"Сегашните политици се съобразяват с великите сили, а ако остане време – и със собствените ни интереси".
Проф. Матанов подчерта, че в съвременния свят няма абсолютно независими държави - нито малки, нито големи. По думите му обаче България днес е по-независима, отколкото е била в периода след 1944 г. например.
От дипломатически инцидент до историческо решение
Историкът припомни, че в годините преди 1908 г. България се развива спокойно и натрупва увереност да отхвърли васалната си зависимост от Османската империя. Сред дипломатическите поводи за решителната стъпка е т.нар. "инцидент Гешов" - българският представител в Цариград Иван Гешов не е поканен на прием по случай рождения ден на султана.
С този жест османските власти подчертават васалното положение на България, а правителството използва случая, за да постави въпроса за Независимостта.
Проф. Матанов отбеляза, че често цитираният на 22 септември Манифест за обявяване на Независимостта е написан от Александър Малинов. С историческия акт се променя международният статут на страната и рангът на нейните дипломатически представители, а Фердинанд приема титлата цар.
"Не като руския цар, но все пак цар", подчерта гостът на предаването.
Историкът обърна внимание и на финансовото уреждане на Независимостта. По думите му България не е плащала васалния данък, а Османската империя впоследствие изчислява натрупаните задължения на 400 млн. Русия се намесва в уреждането на въпроса, като опрощава на османците репарации от войната през 1877-1877 г.
"България нищо не плаща, ако трябва да сме точни", подчерта проф. Матанов.
Като друг важен резултат той открои отхвърлянето на капитулациите - ограниченията, които са тежали върху Османската империя.
"Йес" политиката и чуждите интереси
Според проф. Матанов връщането към самочувствието на държавниците от 1908 г. засега изглежда трудно постижимо. Той разкритикува съобразяването на българските управляващи с волята на външни сили, което според него поражда недоволство в обществото.
"Засега е кауза пердута. Не виждам нашите политици да не се съобразяват с великите сили, че и с по-малките от тях. Съобразяването с волята на големите държави е нещо, което предизвиква недоволство сред обществото. Политиците ни нямат достойнство, а искат такова от обществото", подчерта проф. Матанов.
Той определи поведението на управляващите като политика, която според него не е характерна само за последните години. Проф. Матанов посочи последователното съобразяване първо със СССР, след това със САЩ, а днес – с Европейския съюз.
"В България има феномен, който го няма другаде. Някои хора поставят интересите на големите сили над националните", заяви проф. Матанов, като даде за пример русофилите.
Президентските избори като шанс за баланс
По повод изборите историкът посочи, че гражданите трябва да обръщат внимание на баланса между институциите. Според него не е добре президентът и министър-председателят да бъдат от една партия, а е необходимо равновесие между изпълнителната, законодателната и съдебната власт.
Въпреки критиките си към днешната политическа действителност проф. Матанов заяви, че остава оптимист за бъдещето и вярва, че България може да намери необходимия баланс.
