След Завръщането си от Халдея и дългите дни и нощи прекарани в компанията на последния вавилонски владетел Балтазар и неговите чайници, художникът Атанас Хранов пресече Другото време и трите агрегатни състояния на лятото, за да намери ИЗХОД-ът. Изходът, който се оказа вход към самия него. Липсата на физическа възможност за пътуване се оказва възможност за един друг вид пътешествие. Такова, в което човек пресича моретата и континентите на времето, за да се върне при места и хора, останали завинаги негови. 

В новия цикъл картини Атанас Хранов повече разказва, отколкото да мечтае. Магическите образи от предишните изложби вече са придобили конкретни измерения. Художникът превръща стари дървени врати в огромни платна и минава през тях, за да стигне до убежищата на спомените си. Там са парченцата море, внимателно складирани в мастилено сини кубове, ключето, което Божията ръка му подава, за да поправи двигателя на развалената лодка, Влюбеният дирижабъл, който преди време подарява на писателя Александър Секулов, лулата на капитан Стефко, любимият му Рикар и дори страховете му , под формата на заек, който съсредоточено пуши цигара. 

Изложбата се открива на 3 юни в столичната галерия "Ракурси" и ще остане там до 23 юни. 

- Наричаш изложбата "Изход", но вратите са също и вход. Пристигаш или заминаваш , всъщност?

- Това не е от значение. Идеята, с която започнах тези картини е обратната на това , което съм правил досега. Тя е обърната навътре в мен. Не се наслаждавам на света, който виждам, а се обръщам към този, който съм натрупал вътре в мен във времето. Според мен, живеейки, преминавайки през различни ситуации, ти отваряш различни врати. Някои доброволно, някои съдбата те кара да отвориш и те си остават в теб. Преминаваш през различни изпитания, събития, хора, случки. Те остават в теб. Всичко, което те променя в някаква посока е някакъв вид врата. И също така тази врата остава и се превръща в изход, когато искаш да се върнеш назад. Темата е общочовешка, тя не е само за мен.

Вратите са входове към едни мои бъдещи пространства. Това стана много спонтанно, защото в това безветрие от година и нещо , липсата на пътуване и други движения в пространството, неминуемо те вкарва в такава посока. И си дадох сметка, че човек има такива репери в съзнанието , които помагат в такива случаи. Това може да са приятели, може да са спомени от нещо, може да е дори един слънчев лъч. На две от картините са двете яхти, с които съм плавал най- много. 

Има и портрети на хора, които са били до мен във важни за мен моменти. Единият е на Йосиф - който е мой приятел и кръстник, аз съм кръстник на детето му, а той ще бъде - на моя син. С него сме израсли заедно, като студенти живяхме в една стая 5 години, след това години наред поддържахме приятелството си, макар , че той живее в Гърция, работехме заедно. Той е като една червена нишка в живота ми. Със Сашо Секулов направихме всякакви неща. Близки сме и в изкуството, и в живота. Той също е един от моите изходи. Разбира се, любимата яхта "La bonne vie" с капитан Румен и  катамаранът "Агалина" с този луд приключенец капитан бате Стефко / Стефан Акрабов/ - не можех да ги подмина. Изходите са много повече и аз ще продължавам в тази посока. Това не е нещо , с което можеш да приключиш само в една изложба, с него можеш да се занимаваш дълго време. 

Мисля, че вратата е хубав носител на тази идея. Като формат е подходящ, защото картините трябваше да са големи. Не знам върху какво друго бих нарисувал Изход. 

-Запазил си част от изразните средства и метафорите от предишни изложби.

- Това са моите изходи и аз си нося моят свят. Има различни композиции, опитах се да вкарам и различни цветове. Но не това беше най- важното. Важното е , че тези портрети са много конкретни и изобщо картините не са някаква абстракция, зад която да се скрия и да й сложа име Изход, а те са много конкретни, за конкретни събития и неща , които са се случили. Това беше важното, елементите в случая не са толкова интересни.  

В последната картина , която е за "Агалина" , докато я рисувах си дадох сметка, че всъщност кранците* са тази част от една лодка, която никой не възпява. Иначе за всичко е писано - платна, щурвали, въжета, кил, кърма. Всичко е възмято, с изключение на горките кранци. Тези низвергнати труженици. И аз ги видях като едни препинателни знаци, защото ти когато тръгваш от кея и следва многоточие от кранци, които ти вдигаш. Като стигнеш някъде пак слагаш многоточието си от кранци. Та кранците заслужават една дълга поема. 

- Сякаш с всяка следваща изложба ставаш все по -конкретен. 

-Да, търся го това нещо. Защото то се постига по-трудно. Можеш да се скриеш зад всякаква форма, давайки й някакво име, но това не е толкова честно. По-честно е да кажеш :Това е вратата на Александър и това наистина да е той. 

- Той самият обаче в първия момент не успя да се познае!

- Той самият каза, че в началото е гледал картините. След това се разпозна. Имаше един много любопитен момент. Нещо ми се губеше в самия портрет, това много ме мъчеше. И когато влезе и го погледнах, аз забелязах един много малък, но съществен детайл в очите. Това разбрах какво ми е липсвало. Едно много малко петънце промени цялостно картината. 

- Новата емоция в живота ти, синът ти Никола, намери ли отражение в новите картини?

- Засега съзнателно не се е отразило. Това първо трябва да се преживее. Никола още не е изход, той е врата през която преминавам тепърва. След време , като узрее. Едно преживяване става твое лично не в момента , в който го преживяваш, а а след време , когато го преработиш през себе си. Ако отидеш на Корфу , докато си там, Корфу е на всички, които са там. И едва след като се прибереш и мине през теб, той става твой личен Корфу.Тази черта , която тегля с пръста е невидимата нишка, която определя , кое е твоето и кое е излишно. Примерно не е нужно да запомниш, че четвъртата бира , която си пил на Корфу, е била топла. По -добре е да останат неща, които са по-възторжени и красиви. И така всеки си има свое собствено Корфу точно с нещата , които са му важни. 

* Кранците са пластмасови балони с въздух, които се пускат зад борда, когато лодката спира на пристанище, за да не се удря в други плавателни съдове или в кея.