Енергийният експерт Илиян Василев посочва аргументи за несъстоятелност на мотивите, с които бившият регионален министър Десислава Терзиева издава строително разрешително за "Южен поток". Както стана ясно, на 31 юли Терзиева е подписала разрешение за изграждане на приемен терминал и компресорната станция, както и на път до тях в местността "Паша дере" край Варна. Тя се мотивира с "изключителните ползи" за обществото и съответствието с националните интереси. "Разбирам, че е възможно да има обжалване на заповедта на министър Терзиева от заинтересована страна или друг акт, с който да се обезсили нейното действие. Тъй като се оказва, че не можем да бъдем конституирани като заинтересована страна, то по-долните бележки и коментар могат да послужат на онези, които имат правен интерес", пише Илиян Василев в блога си.

Първо, проектът "Южен поток" няма доказани още по-малко "изключителни" ползи, тъй като не е преминал независима оценка и най-вече не е комуникиран на обществото като обществени ползи и рискове.

Финансово-икономическата обосновка е направена от свързани с "Газпром" фирми и структури, което е не само конфликт на интерес, но и не предполага независимост и обективност на оценката и основа за балансирана преценка на обществото.

Доколкото проектната компания и правителството се позовават на "търговска тайна" - то тя покрива в равна степен и доказателствата за ползите, в това число и възможността и правото на министри или публични личности да твърдят, че проекта има доказани ползи.



Няма как министър Терзиева да се позовава на априорно доказани "изключителни" ползи без независими оценки за екологическо, социално и икономическо въздействие; за достоверност на приеманията за неговата финансова структура; анализи на приходи и разходи, финансови потоци; договори за ангажиране на капацитети, и т.н. В този смисъл ползите за обществото остават скрити от "търговската тайна", както и рисковете.


Направените обществени обсъждания не са разкрили или доказали по безспорен начин нищо от доказателствената база на "изключителните ползи" на проекта, на които се позовава министърката. Това е в най-добрия случай информирана догадка от нейна страна, но не аргументирана оценка. Тя няма нито личен, нито институционален опит в управлението на подобни проекти, който да й дава възможност да прави подобни оценки или съждения, още по-малко когато касаят сфери в мотивационна база извън компетентността на министерството. Те като минимум касаят и предполагат санкция или решение на равнище Министерския съвет.


Изказаното основание от нейна страна, че ползите са залегнали в мотивите на междуправителственото споразумение, е предположение или бъдещо очакване, а не доказателство.


Напротив, в ход е наказателна процедура на Европейската комисия във връзка с проекта "Южен поток", в която българската страна е изпратила отговори на постъпили от Комисията запитвания относно неспазване на изисквания към тръжни процедури пи нарушение на общностното право и регламенти. От Европейската комисия не е постъпила допълнителна информация, нито има основание да се предполага, че наказателната процедура е прекратена или Европейската комисия е дала мълчаливо или явно съгласие за продължаване на на проекта, в частност на разрешително за строителство.



Това носи преки рискове за страната във връзка с по-нататъшните етапи на изграждане и експлоатация на "Южен поток", като експоненциално усилва рискове и вероятността направени инвестиции и разходи да се окажат невъзвратими.



Въпреки че България има суверенни права в сферата на разрешителния режим, тя изцяло зависи от волята и санкцията на Европейския съюз относно въвеждането в експлоатация и оперирането на газопровода, в този смисъл възможността за получаване на каквито и да е приходи.


Няма никакви доказателства или основания да се приеме тезата на министър Терзиева, че благодарение на "Южен поток" България ще се утвърди като значим фактор при преноса на природен газ, особено в текущата ситуация на остро и прогнозно устойчиво разминаване на същностни интереси между Русия и ЕС, в това число и по проекта "Южен поток". Намираме сме в режим на ескалиращи санкции и контрасанкции, в условията на които започването на проекта е самоубийствен акт.


Несъобразяването от страна на българското правителство с общата тенденция и насоки в общностната политика спрямо Русия, символ на което е решението на министър Терзиева, ни прави потенциална цел на нови санкции и наказателни процедури от страна на ЕК.

Това крие възможно и вероятно накърняване на българските национални интереси в други непряко несвързани с реализацията на "Южен поток" сфери - като финансиране по европейски програми, членството в Еврозона, в европейски банков съюз, в Шенгенско пространство и други - които са силно зависими от субективни политически оценки на нашите партньори.


Не съществуват безспорни доказателства, че проектът ще постигне заложените в междуправителственото споразумение цели да "задоволи повишаващото се търсене на природен газ в ЕС" - няма никакви сключени дългосрочни договори за транзит на газ по "Южен поток", които да покрият предвидените норми на запълняемост на проекта или равнища на приходи, а последният сключен договор между "Газпром" и "Ени" отчита преимуществената тенденция за договори базирани на спот търговия, а не на дългосрочни ангажименти и ясни ценовите равнища.


Износът на природен газ от Русия за ЕС за първите шест месеца на 2014 г. спада и дори да има в перспектива повишаващо се търсене в ЕС, няма никаква гаранция, че то ще бъде задоволено през "Южен поток". България не може да приеме на вяра всички твърдения на руската страна за безоблачно бъдеще на проекта и на ползите от него.

И сега съществуват огромни излишъци от транзитни мощности за руски природен газ, като средната норма на натовареност на сегашните трасета не превишава 60%. Още по-тревожна е статистиката за натовареността на новите газопреносни маршрути като Северен и Син поток, където средногодишната норма на запълняемост е значително под прогнозните. Няма никаква логика и аргументи да се предполага, че съдбата на "Южен поток" ще бъде различна, което опровергава по същество мотивите на министър Терзиева.


Не съществуват никакви достъпни и достоверни - от независими и авторитетни източници - анализи и оценки, върху които да стъпи преценката за балансиран обществения интерес, за ефекта на проекта "Южен поток" върху дейността на българската газопреносна система - магистрални газопроводи и национална мрежа, особено в случаите на непостигане на оптималните равнища на запълняемост и доходност на проекта, докато се променя съществено режима на сегашните договори за транзит.



Нетният баланс на рискове и ползи е неизяснен, както в текущ, така и прогнозен план.



Отсъства анализ на стратегически и проектни рискове, още повече, че проектът се реализира при доминанта на усилващи се стратегическите противоречия между ЕС и Запада.


Именно защото ангажира тотално ресурсите на БЕХ и непряко на "Булгартрансгаз", проектът вместо да "развие", както се твърди в мотивите, ще затормози решаването на проблемите на българската газопреносна система, в това число модернизацията и, изграждането на интерконекторните връзки и разширяване на капацитета на газохранилищата.


Неподкрепени от анализи на професионални и независими експерти очаквания на министър Терзиева за повишени приходи от транзит на газ и възможно намаляване на цената на природния газ не се потвърждават от реалната текуща практика на увеличаващи се разлики в цената, по която България купува руския природен газ и средноевропейските цени на руския природен газ. В този смисъл, вместо да разшири възможностите на страната и гъвкавостта за реагиране, да намали цените и усили енергийната ни сигурност, този проект ражда самоизпълняващи се негативни прогнози.



В името на неясни и негарантирани бъдещи големи ползи и очаквания по проекта "Южен поток", днес реално България губи от това, че се отлага или намалява усърдието си да се стреми към намаляване на цената на природния газ, доставян от "Газпром", да реализира алтернативни доставки или разшири възможността за алтернативен транзит.


Поетите ангажименти от българска страна, както и решенията на българското правителство за "приоритетност" на проекта, не могат да бъдат основание за поставянето му над и извън режима на действие на европейското право, още по-малко за предварително изпълнение на решението за строителство, извън стандартите и нормите на проектното развитие в ЕС и в света, които предполага в такива изключително капиталово-интензивни проекти задължителна последователност и обусловеност на проектните етапи, като гаранция за ефективна индентификация и управление на проектните рискове и защита на обществения интерес.


В тази връзка изтъкнатият в мотивите аргумент, че липсата на разрешение и за предварително изпълнение, "ще забави" проекта и "инвестиционния процес", е несъстоятелен, тъй като логиката на етапното развитие, на тръжната и административна процедура е именно да се защити в максимална степен общественият и националният интерес в хода на развиващ се и противоречив процес.


Министър Терзиева в този случай, без обществен дебат, без спазване на всички законоустановени процедури, не може да бъде в състояние нито да предполага, нито да дефинира, нито да замести балансирано изясняване и защита на обществения интерес на всеки отделен етап на проектната процедура.


Тази заповед е грубо нарушение на задължителните стандарти на управление на проекти и проектните рискове, в това число и за задължително осигуряването на устойчива обществена подкрепа и контрол, без която проектите не могат да се реализират или да постигнат своите цели.


България има непосредствена и ярка история на започнати и нереализирани големи проекти, които са нанесли непоправими загуби на държавата и обществото, в това число и поради неспазване на задължителните стандарти за проектно развитие и задължителните етапи на оценки на въздействие - социално-икономическо и околна среда.


До този момент по разни оценки загубите от политически мотивирани енергийни проекти с Русия - "Бургас-Алекснадропулис", АЕЦ "Белене" и предоговарянето на газовия договор от 2006 г., се оценяват за над 5 милиарда лева.


Обществото няма никакви доказателства, че правителството на премиера Орешарски и по-конкретно министър Терзиева имат опита, квалификацията и правото, още повече в режим на подадена оставка, да вземат прибързани решения по сложни и с дългосрочни, възможно негативни, последици проекти като "Южен поток".

 

Автор: Илиян Василев