Търся гъркиня за гледане на възрастна жена. Тази шега пусна мой приятел във фейсбук. Добър приятел, със странно чувство за хумор. Тази обаче ми прозвуча зловещо. По-грозна шега съм чувал само веднъж, преди години, в една кръчма в град Гълъбово. Миньор от съседната маса си поръча бира и докато келнерът се затътри да я донесе, той доуточни:”И да е измръзнала кът на Митоди Савув ногътъ…”Ужасно. За тези които не зная кой е Методи Савов – това е велик български алпинист, покорител на Еверест, на слизане от върха му замръзнаха краката и трябваше да му ампутират пръстите.

Така ужасно ми прозвуча и тази шега. Много наши майки, лели, баби си изкарват прехраната в Гърция, гледайки стари и болни хора. За повечето от тях това са единствените пари във фамилята. Те се грижат не само стари гърци, но с парите от тях и за млади и безработни българи.Да, за много от тях това е срамно, вероятно се чувстват унизени. Моя бивша учителка гледа болна жена в Гърция и с парите, които изкарва там,  живеят дъщеря й, зет й и болният й мъж. Срещнах я случайно в Крит. Питах я колко дни ще е на почивка – да се видим за повече, да си поговорим за класа, за даскалите. Тя се разрида веднага. После през сълзи ми разказа историята си. В България с пенсията й и двама безработни умирали от глад, и тя се решила на гурбет – срам, не срам. Такива като моята учителка са хиляди в Гърция. В селото на майка ми в провинцията има вече един квартал с триетажни къщи и няколко нови, по-скромни, двуетажни. Големите са на циганите просяци в Германия. По-малките са на гледачките в Гърция. Порутените, оставени на отживелица къщя, са на възрастните самотни старци, които живеят с българските си пенсии. Ако разбира се тяхното може да се нарече живот. Ами ако фалира Гърция, къде ще работят тези жени. В Турция ?

Като моя приятел, който пусна обявата, че търси гъркиня за гледане на възрастна жена, в България се нароиха адски много. Всеки иска да види гърка сломен, разбит, унизен, обеднял, дошъл да проси у нас. И ние да му нареждаме мъдро – видя ли какво стана кире Стаматис. Мързи те, не работиш, чакаш наготово да те храним НИЕ от Европа, вземаш заеми и не искаш да ги връщаш – мри сега като куче. Ужасяващо, но е факт. В социалните мрежи това мнение се налага. И от каква европейска камбанария гледаме ние? Че много работим? Че не крием данъци и редовно си ги плащаме? Че работодателят ни осигурява на 100%? Че не плюем по улиците? Че не застрояваме дюните си? Че , че, че…Да не си вадим кирливите ризи и да не намятаме с тях гърците. Те могат да си имат много кусури, но за разлика от нас не си мълчат. Вдигат стачка за всякаква, дори и най-малката несправедливост. Някой да ми каже кога за последно е видял българин да стачкува с ясна цел, с ясни искания и победен резултат? Гърците го правят редовно.

Ципрас може да е популист, може да е грандоман, може да е въздух под налягане, но не e послушко, който гледа в очите евроначалниците си, изпълнява всичко и чака да го погалят по главичката. Държи се гордо, има позиция. Обещал е да не сваля заплати и пенсии и го прави. Скара се с цялата Еврогрупа, с Кристин Лагард, с Марио Драги, с Труск. Но не се обърна със задник към избирателите си. Не е йесмен.

Никой не е иска да е беден, още повече този, който е станал сравнително богат. Да го върнеш обратно в стария режим на лишения, пак да си брои стотинките, е политическа перверзия. Няма такъв, който сам ще си нахлузи въжето. За пенсионерите пък да не говорим. Да си работил 40 и кусур години, да вземаш достойна пенсия и сега Европа да ги кара да си я намалят двойно – тая няма да стане. Те по-скоро ще се качат на Партенона и ще скочат ритуално оттам.

Да не бързаме да бутаме гърците в казана, а да им стискаме палци да се спасят. Няма човек, в която и да е държава, да е достигнал с труд едно ниво, и политиците му да го свалят с две надолу. И той да им прости. Дали е Ципрас или някой друг, няма значение – този, който е на власт, той е отговорният. За това е избран. Ако не направи нищо – заминава си. Такива са правилата на демокрацията. Ципрас избра тази тактика и действа много по гръцки. ”За това трябва луда глава, луда глава, чуваш ли? Всичко залагаш! Но ти имаш разум и това ще ти изяде главата. Разумът е бакалин, води тефтери, пише — толкова дадох, толкова взех, това е печалбата, това е загубата”.

Трябва луда глава, чувате ли? Казва го Алексис Зорбас, станал по-популярен като Зорба Гърка.