На 7 юни, точно в 15:26, в Пловдив беше усетено силно земетресение с магнитут 4,8 по скалата на Рихтер, с епицентър на 14 км. от града. В следващите няколко часа бяха регистрирани и няколко вторични труса с магнитут между 2,1 и 3,2. За щастие земетресенията се разминаха без пострадали и разрушения, но в социалните мрежи заваляха множество коментари - от поучителни, през кумични, до крайни и обидни.

За да ни разкаже повече за земетресенията, превенцията и последиците от трусове като вчерашния се свързахме с един от героите от спасителната операция в Турция след опустошителните трусове в Кахраманмараш през февруари – Красимир Каракашев. Той е преминал курсовете за USAR в подготвителен център на ГД ПБЗН в Монтана, бил е на обучение в Турция през 2017 година, ръководи доброволно формирофание и е част от Асоциацията на доброволците в България, като е награждаван с редица призове и плакети за дейното си участие в спасяване на човешки животи.

Супергероите на деня: 31 спасени живота от българските доброволци в ТурцияВчера родните спасители се завърнаха от Турция, а при стъпването им на родна земя в очите им имаше сълзи

На първо място, какво представляват земетресения и кое се определя като силно и слабо земетресение?

Земетресението е природно явление, изразяващо се в разклащане на земната повърхност, породено от движението на тектоничните плочи на земята. Към настоящия момент земетресенията не могат да бъдат предсказани като време и място.

Когато говорим за степента на сила на земетресенията, то тя се изчислява по-магнитут - скала на Рихтер и в дълбочина на хипоцентъра. Като сериозни земетресения, може да кажем, че това са земетресения на дълбочина до 100 км. и над шеста степен по скалата на Рихтер. Трябва да отбележим, че земетресения до трета степен почти не се усещат от хората. При четвърта и пета степен на трус, вече осезаемо се долавят от хората. Тогава е възможно да има счупване на прозорци, разрушаване на комини или напукване на мазилка по сградите. Земетресения от шеста степен предизвикват леки повреди в конструкциите на сградите, пукнатини по фасадите и падащи предмети в самите сгради. За най-сериозни земетресения вече може да говорим при седма и осма степен по скалата на Рихтер, където се наблюдават значителни щети по сградите, възможни са срутване на някои сгради или на части от тях. Тук вече наблюдаваме и повреди при инфраструктурата в населените места.

При земетресение от девета и десета степен по скалата на Рихтер, можем да кажем, че се получават освен споменатите щети и наличие на свлачища, както и процепи и пукнатините в земната повърхност, които могат да достигнат до един метър ширина. Наблюдават се множество напълно срутени сгради. Земетресенията, които най- малко и най-рядко се срещат са от категория 10, 11 и 12 степен по Рихтер. При тези земетресения можем да обобщим, че се наблюдава масово и напълно разрушаване на сгради и съоръжения, промени в релефа и структурата на земната повърхност. При тези земетресения 11-12 степени се наблюдава 100% разрушения, а ако те са в урбанизирана територия рискът от смъртност е максимален.

А измервани ли са такива земетресения, кое е най-силното регистрирано до момента в света?

Към момента най-мощното земетресение е било през 1960 година на територията на Чили и е с магнитут 9,6 по скалата на Рихтер. Последното значимо по измерение земетресение е от шести февруари 2023 година с магнитут 7,8 по скалата на Рихтер между Турция и Сирия. След първоначалния трус следват над 2000 вторични. На територията на двете страни са регистрирани над 50 000 жертви.

Как да реагираме при земетресение и какво трябва да правим след това?

Най-важното нещо е, когато усетим земята под нас да се люлее, да запазим самообладание и да не изпадаме в паника. Най-големите и най-чести последствия върху човека са травми от падащи предмети. Ако се намираме в сграда и имаме възможност да я напуснем в рамките на 10 секунди, то незабавно трябва да я напуснем. Ако се намираме в сграда чиито външен вход или изход се намира на значително разстояние от нас или сме на етаж по-висок от третия, по-добрият вариант е да вземем мерки и да се обезопасим на място. Тук искам да наблегна, че стълбищните коридори, асансьорните клетки и други видове коридори са необезопасени зони при земетресения.

Тук ще намесим правилото за триъгълника на живота. Триъгълника на живота е място или кухина която би могла да се образува в помещения при падане или обръщане на предмети, тяхното облягане върху други предмети и образуването на кухина между тях. 

Ако се намираме в жилище и сме на високи етаж за такъв вид триъгълник може да ни послужи обърната секция, висока мебел, облегната на стена и тн. Може би учудващо ще изглежда за всички, че обикновени мебели, като кухненски шкаф, печка, пералня, хладилник, имат относително висока товароносимост. Заставайки до тях и под тяхното ниво ние увеличаваме значително шанса си да не бъдем премазани от падащи предмети, включително и разделителна плоча между етажите. 

Ще наблегна още веднъж на думата паника. Дори и при значителен трус от четвърта, пета степен, дори и шеста, в един нормален магазин паниката и блъскането за да излезете от помещението ще нанесат в пъти повече ще ти отколкото самото земетресение. Най-честият травматизъм при земетресения или пожари, когато се налага евакуация от помещения е в следствие на хаоса създаден сред хората. Втурваща се тълпа към малък изход е равнозначно на множество притиснати или смачкани хора. В случай че сме успели да се евакуираме на време и сме намерили подходящо укритие за да не бъдем засегнати от падащи предмети изчакваме земетресението да приключи.

Колко време трае обикновено едно земетресение?

В повечето случаи един трус трае между три, пет или да кажем 10 сек. Без да изпадаме в паника и по най-бързия начин е добре да вземем лични документи евентуално животоподдържащи медикаменти и връхна дреха и по възможност да напуснем по най-бързият и безопасен начин помещението. Тук искам да наблегна на това, че при евакуация не трябва да се набляга на това да си вземем всички пари, бижута и скъпи вещи, защото става въпрос за човешки животи и всичко останало остава второстепенно.

Какво ще препоръчате на хората, които се страхуват след като усетят едно земетресение, вчера имаше доста уплашени пловдивчани?

При условие, че вече има напреднали технологии, е хубаво когато сме на безопасно място, да се обадим на близък или роднина, за да го уведомим за нашето състояние. Не е препоръчително да си звъни на 100 човека, тъй като мобилните мрежи ще бъдат със сигурност претоварени и всеки ще искат да се свърже с близък и роднина, за да го успокои. Нека не бъдем егоисти в този смисъл.

След приключването на първия трус, ако той е от четвърта степен нагоре като вчерашния случай, спокойно можем да сме сигурни, че ще има и последващи трусове. Второстепенните трусове са във времевия интервал до около два-три часа. Хубаво е когато сме на безопасно място, да се изчака поне час-два, без да се връщаме в помещението в което сме били, независимо от това какво искаме да вземем от това помещение.

Със сигурност през това време при вас ще бъдат достатъчно участници в единната спасителна система включително пожарна, полиция, бърза помощ и обучени доброволци, които ще ви дадат максимално точни напътствия какво и как трябва да се прави.