След всяка тежка катастрофа у нас се случва едно и също. Вместо обществото да получи ясни отговори, започва политическо говорене. Управляващите бързат да демонстрират активност, да намерят виновник и да спечелят медийния дневен ред. Резултат няма, следва затишие до следващата трагедия, а междувременно армията на почернени родители се увеличава. 

След жестоката катастрофа на автомагистрала "Тракия", при която загинаха две деца и бащата на едното от тях, държавата отново тръгна по познатия път.

Първо премиерът Радев заяви, че проблемът не бил в мантинелите, а в "манталитета". Ден по-късно обяви, че правителството е спряло обществена поръчка за близо милиард лева за мантинели. Само че Институтът за пътна безопасност представи документи и посочи, че такава процедура не е спряна, а се движи по законовия си ред, като по нея текат производства пред Комисията за защита на конкуренцията.

Когато министър-председател прави подобни твърдения, те трябва да почиват на проверени факти. Ако впоследствие се окажат неверни, обществото започва да се пита дали става дума за некомпетентност, или за съзнателно политическо внушение.

Още по-притеснително беше изказването на министъра на вътрешните работи Иван Демерджиев. Вместо да съобщи резултати от разследване или да обяви започнала проверка, той заяви в интервю пред БНР, че "злите езици говорят", че зад фирмите за мантинели стоял бивш премиер. Кой точно - не е ясно!

Министърът разполага с полиция, ГДБОП, икономическа полиция, следствени механизми и законови инструменти. Ако има данни за престъпление, конфликт на интереси, картел или злоупотреба с обществени средства, неговото задължение е да ги събере и да ги изпрати на прокуратурата. 

Междувременно фактите остават тревожни.

За последните години държавата е изразходвала над 150 милиона евро за доставка и монтаж на предпазни съоръжения. В същото време експерти спорят дали използваните системи отговарят на съвременните стандарти, защо години наред не са въвеждани по-безопасни решения и защо нормативната уредба е изостанала спрямо европейските практики. Това са въпроси, които заслужават експертен, а не политически отговор.

Разбира се, никой не може да отрече и ролята на човешкия фактор. Безразсъдното шофиране убива. Но също толкова вярно е, че модерната пътна инфраструктура е създадена именно за да компенсира човешките грешки. Ако всички водачи бяха безгрешни, нямаше да има нужда нито от мантинели, нито от обезопасителни системи.

Истинската задача на държавата не е да избира между "манталитет" и "мантинели". Тя е длъжна едновременно да възпитава, да контролира, да наказва нарушителите и да изгражда безопасна инфраструктура.

Най-лесно е след всяка трагедия да започнат проверки, пресконференции и взаимни обвинения. Най-трудно е да се носи институционална отговорност и да се правят реформи, които ще предотвратят следващата катастрофа.

Обществото има нужда не от политически внушения, а от доказателства. Не от слухове, а от разследвания. Не от ПР след трагедията, а от държава, която работи преди нея.