Преди седмица германската компания Bosch обяви, че ще съкрати 670 служители в България, наети към дружеството ѝ "Роберт Бош".  Компанията затворя своя инженерен център, който се намира в "София Тех Парк". Това ще се случи на два етапа - 400 служители ще бъдат съкратени през 2026 г., а останалите 270 - през 2027 г. Всички съкратени служители ще получат като обезщетение шест брутни месечни заплати. Новината предизвика сериозна дискусия в социалните мрежи, а мнозина задоха въпроса "Кои са следващите". Управата на "Фолксваген" в Германия също съобщи за предстоящи сериозни съкращения, заради драстичния спад в производството на автомобили. 

Нарастващият натиск от въздействието на американските мита и отслабващия бизнес в Китай, както и масовото производство на евтини китайски автомобили се отразяват на печалбите на всички автомобилни гиганти и свързаните с тях бизнеси. Паралелно с това в индустрията масово навлиза и изкуствения интелект AI, който според експерти също ще доведе до загуба на работни места, особено в IT сектора. За коментар по темата TrafficNews потърси експертът Александър Папратилов. 

   - Bosch обяви закриване на офисите си в България и още няколко държави. Това единичен случай ли е или начало на тенденция?

 - Трябва да се има предвид, че Bosch има множество дейности и бизнес вертикали. Подразделението на Bosch, което предстои да се преструктурира е ангажирано най-вече в проекти свързани с автомобилостроенето и мобилността. В този смисъл преструктурирането не е изненада, тъй като автомобилната промишленост на ниво Европа търпи безпрецедентен спад през последните няколко години. От тази гледна точка дори и да това да не е изолиран случай, по-скоро говорим за преструктуриране на конкретен сектор от икономиката и свързаните с него компании отколкото за началото на тенденция в IT индустрията.

- Разполагате ли с информация за други международни компании, които обмислят да намалят присъствието си или да съкращават екипи в България?

 - На този етап нямаме такава информация!

 - Каква е реалната картина в момента – има ли спад на инвестициите или просто приключва периодът на бурен растеж?

 - От гледна точка на чуждестранните инвестиции всъщност виждаме сериозно повишение през първите няколко месеца на 2026. Последното е подкрепено и от статистиката за периода Януари - Април 2026, в която ясно се вижда, че има над 2 милиарда евро преки инвестиции в България, което над 7 пъти повече спрямо същия период за миналата година.

 - Кои сегменти на IT бизнеса растат и кои изпитват най-сериозни затруднения?

- Трябва да се има предвид, че IT бизнеса по своята същност е хоризонтална индустрия, предоставяща продукти и услуги за всички останали индустриални сегменти. В този смисъл въпроса по-скоро е кои услуги от IT бизнеса са с повишено и съответно намалено търсене. От моя гледна точка през последните години явно се очертава тенденция на скоростна еволюция на предоставяните услуги от IT индустрията в България. На база на натрупания опит в Българската IT индустрия вече имаме възможност да предоставяме много по-високо ниво на добавена стойност на услугите, съответно поемаме по-голяма отговорност за изпълнението на проекти и програми, и развиваме консултантска дейност. Този процес на еволюция се ускори особенно много и с навлизането на IA през последните 3 години. Още едно доказателство, че в България може да се създава високо ниво на добавена стойност е успеха на няколко продуктови компании създадени и управлявани в България през последните 5 години.

- Преди година всички говореха, че изкуственият интелект ще замени програмистите. Днес изглежда картината е по-различна. Какво показва практиката?

 - Изкуствения интелект е изключително силен усилвател на естествения интелект. В този смисъл няма как поне на този етап технологията да замени човешката креативно и опит. Това, което се случва, е че изискванията за професията програмист се ре-балансират и съответно се обръща по-голямо внимание на уменията и опита в проектирането и изграждането на софтуерни системи отколкото в самото програмиране, което оставяме почти изцяло в “ръцете” на изкуствения интелект. Тук трябва да направим и едно важно уточнение, дори и при този силно автоматизиран процес на създаване на софтуер, човешкото присъствие и валидация е задължително. От практическа гледна точка това, което очаква IT индустрията през следващия 12 - 18 месеца е приключване на процеса на доквалификация на хората в индустрията и съответно пълното абсорбиране на AI в индустрията.

 - Вярно ли е, че част от компаниите, които съкратиха хора с аргумента "AI ще свърши работата", вече отново търсят специалисти?

- Да, имаше такива примери. Това от моя гледна точка е следствие от непълно разбиране на възможностите на изкуствения интелект, в комбинация с по-съвършен процес за управление на промените. Тук трябва да се има предвид, че едно от основните конкурентни предимства на всеки един бизнес е свързано с времето, в което да се направи нововъведение (като AI) в работните процеси. Тези които се забавят, рискуват да не са конкурентно сподобни, но тези които избързват рискуват неоптимални резултати. Вярвам, че конкретно с AI това се случи на световен мащаб и в последствие въпросните компании приложиха коригиращи мерки.

Накрая, но не по важност, трябва да се има предвид, че имаше и не малко компании, които използваха технологичната революция за направят преструктуриране практически не свързано с AI, а с големия обем персонал нает по време на COVID-19 пандемията.

- Кои дейности AI реално автоматизира успешно и кои все още не могат да бъдат извършвани без човешка намеса?

- Всички дейности, които не изискват критично мислене и/или сложна логика и причинно следствена връзка подлежат на автоматизиране. В този смисъл процеса на “кодиране”, а именно превеждане на изискванията към дадена софтуерна система от човешки език (обикновенно английски) на произволен програмен език подлежат на почти пълна автоматизация. От друга страна, процеса по създаване на софтуер е много повече от кодирането, и тук не може да се избегне човешката намеса. В този смисъл вярвам, че общото мнение, че AI ще замени програмистите е продиктувано от това, че преди “кодирането” заемаше много голяма относителна част от целия процес. Сега когато можем да автоматизираме тази дейност всъщност нейния относителен дял значително  намалява, водейки до грешния извод, че всъщност няма да имаме нужда от програмисти. Всъщност това, което се случва в момента е абсорбиране на AI в процесите на IT- индустрията и съответно преразпределение на част от дейностите доскоро изпълнявани изцяло от хора, към автоматизирано изпълнение от AI.

 - Какви умения ще бъдат задължителни след пет години?

 - Това е една от темите по който е трудно да се постигне пълен консенсус към момента. В зависимост от скоростта с която се развива технологията различен набор от умения ще са нужни и търсени. Въпреки това от моя гледна точка, критичното мислене, креативността и адаптивността ще умения, които не подлежат на “автоматизация” за момента.

- Ако днес голям международен инвеститор избира къде да отвори развоен център, с какво България все още е привлекателна?

- Има няколко фактора, които оказват значително влияние върху конкурентоспособността на държавата, например все още данъчната ни рамка е конкурентна спрямо останалите европейски държави, в повечето случай 10% плосък данък за фирми и физически лица и нисък данък дивидент (5%). Данъчната рамка сама по себе си е конкурентна, но трябва да се разглежда в контекста и на елиминиран валутен риск на база приемането на България в еврозоната, възможност за свободно движение на хора и блага поради пълноправното членство в шенгенската зона, сравнително ниски разходи за опериране на бизнес в България. Накрая, но не по важност, това което ни прави конкурентни като нация е факта, че последните 37 години съществуваме в силно променлива среда, изпълнена с несигурност и сложност, което ни прави по гъвкави, креативни и разбиращи.

- Какви грешки допуска държавата спрямо IT индустрията?

- Без коментар.

 - Ако нищо не се промени, как изглежда българският IT сектор след пет години?

 - Не мисля, че има вариант в който нищо няма да се промени, и съответно IT индустрията ще се адаптира към технологичните промени. От моя гледна точка ИТ индустрията ще продължи да расте с близки до двуцифрени проценти на годишна база, което е признак на зрялост, а не знак за неиния разпад.

- До неотдавна основното предимство на България беше евтиният и добре подготвен инженер. Ако AI значително повишава продуктивността на всеки програмист, няма ли това да намали значението на цената на труда и да промени изцяло причините компаниите да избират България?

 - Действително до преди около 10 години, цената на труда беше едно от основните предимства на България. Днес това вече не е така и по-скоро наличието на много високо квалифицирани кадри, с мотивация и желание да създават стойност е конкурентното предимство тук. Разбира се стабилната данъчна рамка и относителното по-ниско ниво на оперативни разходи за компаниите също е важен аргумент.

- Преди две години всички се страхуваха, че AI ще остави програмистите без работа. Днес по- големият проблем липсата на хора ли е, или липсата на достатъчно качествени проекти?

 - Пред последните 25 години, това което наблюдавам в индустрията е или липса на хора или липса на проекти, но не по едно и също време. В този смисъл това, което наблюдаваме е част от повтарящ се цикъл от технологично развитие и еволюция.

Последното в комбинация с различни световни тенденции и геополитически събития водят до известно забавяне. От друга страна цялата тема около суверенитета на данни, платформи и IT инфраструктура в Европа ще изисква значителни инвестиции, които ще са насочени основно в IT индустрията. Тук по-скоро въпроса е дали средносрочно ще имаме достатъчно човешки капацитет да удовлетворим нуждата от IT услуги.