Един от символите на пловдивския туризъм остана в историята. По-рано днес работници демонтираха Туристическият информационен център на площад "Централен". Много пловдивчани го считаха по-скоро за остаряла съборетина, предлагаща ограничен брой услуги. Всеки, който някога се е занимавал с туризъм обаче, пази спомена от времето, когато в центъра бе Негово величество Туристът, когато шепа хора ежедневно проучваха, обработваха и поднасяха информация на граждани и гости и най-вече когато изпращаха доволни туристи, без да броят постъпилите приходи в билетната каса.

Служителите, които дълги години поддържаха това съоръжение, знаят колко бе трудно да изпратиш удовлетворен посетител. Хиляди пъти бяха виждали любопитните погледи от другата страна на гишето, чакащи с нетърпение да чуят кое е най-доброто, най-обичаното от пловдивчани, любимото и неповторимото в този град. Тези хора не се задоволяваха със съвета "Отидете в Стария град и вижте еди-какво си...". Те искаха да опитат вкуса, да отпият от духа на Пловдив, да го усетят и преживеят. Бяха дейни, пълни с ентусиазъм и малко притеснени.

Повечето посетители на Пловдив нямаха никаква подготовка. И днешните нямат. Твърде често през последните години съм чувала думите "Минах оттук, защото чух, че ще бъдете Европейска столица на културата. Каква програма сте подготвили?". Все по-често се задаваха логични въпроси, чиито отговори никой не знаеше. Дали все пак тези туристи ще усетят магията на града ни, зависеше изцяло от хората, които ги обслужваха - служителите, стажантите, ентусиастите. И на тях не им бе лесно.

Как студенти, ученици, филолози и хора с различно образование и интереси, току-що започнали работа, бързо се превърнаха в екскурзоводи, събеседници и ходещи справочници? Започна се преди 10 години от едното нищо, точно тук - в наричания от тях ТИЦ 1. Всичко в този туристически център бе изградено с воля и ентусиазъм от страна на служителите му. Твърде много младежи се сдобиха с трудови навици в този център, научиха се да комуникират с хора, да дават напътствия, да обръщат внимание на нуждите на събеседника си. Грешки се правеха ежедневно, но пък бързо се поправяха. 

За пръв път стъпих тук като ученичка. Посрещна ме покойният вече Красимир Обретенов с типичната за него топлина. Работеше се много, но напрежение нямаше. Краси вдъхваше респект и създаваше прекрасна атмосфера. Оглавяваше екипа до момента, в който се пенсионира, макар че не можа да се порадва на пенсията си. Не си представям как би реагирал на новината, че туристическият център вече е купчина желязо, а другите два все повече заприличват на магазини.

Днес вниманието, с което давахме насоки на всеки според интересите му, любопитството, с което беседвахме, ги няма. Целта е друга - продажбата на билети. Изведнъж всичко започна да се измерва в пари. Това донякъде е добре - туризмът дава немалка част от брутния вътрешен продукт на страната. Наскоро в местните медии се появи новината, че туристите в Пловдив са се увеличили с 40%. При по-внимателен прочит обаче установихме, че не туристите са се увеличили, а продадените билети на новите каси в туристическите центрове. Когато приходите на определена институция се превръщат в мерило за развитието на туризма, значи нещо не е наред. Защото незабавната печалба не трябва да е приоритет. Такъв трябва да е продуктът, който ще предложим, а той не се е променял особено през годините. 

Голяма част от туристите, посетили града ни досега, ще се върнат през 2019 година. Колко точно са те - едва ли ще разберем. Причината е, че общата статистика се базира на посещения в музеи, посещения в ТИЦ-ове, пренощували лица по хотелите, посетители, гостуващи на роднини и приятели, или намерили квартира под наем... не само на продадени билети. Искрено се надявам те да видят нещо ново и различно, защото много от тях не желаят да купуват билети. Бюджетът им е ограничен, или пък не се интересуват от музеи или събития. Дано и те попаднат в някоя статистика. 

И днес в туристическите центрове работят млади хора. Но вече няма кой да ги приветства, да ги научи на етикет, дисциплина, работа с хора. Научават ги само как да продават и да отчитат приходите си.

Сбогом, ТИЦ 1! До днес ти бе споменът от отминалото време на усилена работа с ограничени ресурси, но пък с голям ентусиазъм. Когато се говореше повече за нуждите на туриста и по-малко за стойността на посещението му. И когато се работеше с усмивка, а не с носталгия.

Туристическият информационен център вече е историяПремахнат е заради ремонтните дейности на площад Централен