Какво се случи в Пловдив?  Защо точно в града- символ на успехите на ГЕРБ, партията реализира най- лошия резултат от петте големи града в страната? Защо Иван Тотев не можа да стигне и половината от процентите на колегата си от Бургас Димитър Николов?

Това са въпроси с повишена трудност , които трябва да бъдат анализирани от различни гледни точки.  Може би по тази тема могат да направят дисертации десетина  РR – специалисти, социолози,  социални антрополози и прочее анализатори.

През последните 4 години градът ни видимо се променя и то в положителна посока. Бяха изградени много неща, инфраструктурата е подобрена съществено,  центърът придоби нов облик, квартали, които бяха мъртви , се събудиха за живот.  Пловдив спечели кандидатурата за  Европейска столица на културата  2019, а културният календар на града е пълен с чудесни събития. 

Въпреки това  обаче кметът, който реализира тези промени, не успя да спечели от раз изборите.  Разликата от 18 процента с опонента му Славчо Атанасов  е сериозна, но победата следващата неделя изобщо не изглежда сигурна.  И това е абсолютен парадокс.

Вече чухме коментар по темата- ниска избирателна активност, спокойни хора, негативна кампания. В София обаче избирателната активност е още по-ниска, но Йорданка Фандъкова остава на кметския стол. В Бургас хората също са доста спокойни, но въпреки това заложиха почти единодушно на Николов. Негативни кампании имаше в почти всеки град и село в страната.

Тогава какъв е проблемът?

Пловдивчани очевидно отчитат какво е направено, но за тях се оказва еднакво важно и това КАК се е случило. И въпреки, че разликата в направеното в двамата мандата на опонентите е огромна / като причината далеч не опира само до личности/ , гражданите се чувстват обидени.  Обидени от отношението към тях, от липсата на чувствителност към проблемите им, от различния аршин, с който се мери, от натрапваните  като стойностни проекти с очевидно съмнителни качества.  Хората от бизнеса са сърдити.  Заради общинските поръчки, заради утежнени процедури, заради  повишените данъци и такси,  заради лансираните лобита.  Във всяка гилдия има обидени.

Точно тази обида пречи на  голяма част  от гражданите да оценят постиженията и успехите на местната власт.  

Изборите вече са мажоритарни.  Доказателство за това е шарения общински съвет, балотажите в кметствата, големия преференциален вот. Затова е много важно хората, които управляват , да бъдат в истинска връзка с избирателите си. И да чуват както похвалите, така и критиките.  Да загърбят егото си и да се огледат около себе си.  Да осъзнаят, че не всеки който ги критикува е техен враг,  а не всеки който ги венцехвали им помага.

Добре е да слушаш омайните предизборни песни  на сирените, но не бива да тръгваш след тях, защото ще те завлекат на дъното и ще те удавят.  

Парашкева Иванова, TrafficNews.bg