Може ли е да бъде постигнато поисканото с открито писмо от индустрията драстично намаляване на цената на природния газ с над 22.7% от 1 април и на каква база почива то? Възможно ли е изграждането на газоразпределителен център у нас и какво ще е необходимо за това? За отговор на тези и други актуални въпроси се обърнахме към Константин Стаменов, председател на Управителния съвет на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори. Стаменов е директор "Стратегическо планиране и инвестиции" в "Стомана индъстри", Перник, пише Стандарт.

* Подкрепяме идеята за изграждане на газов хъб

* Необходима е политическа воля за либерализация на пазара

* Поисканото от "Булгаргаз" намаление с 13.34% не отговаря на реалността

- Г-н Стаменов, защо сте адресирали отвореното писмо, с което искате намаляване на цената на природния газ, и до министрите на икономиката и енергетиката? Нали цената се определя от "Булгаргаз" и се внася за одобрение в ДКЕВР, която дори и по още действащия Закон за енергетиката е независим регулаторен орган?

- Да, точно така - цената се определя от "Булгаргаз" и се одобрява от ДКЕВР, но според нас е редно министрите на енергетиката и на икономиката да бъдат добре запознати и с позицията на индустрията по този важен въпрос.

- Защо чак сега излизате с това отворено писмо, при положение, че и петролът, и свързаните с него течни горива, които влияят чрез формула при определянето на цената на природния газ, поевтиняват от юни 2015 г.?

- Нали знаете, че при определяне на цената на природния газ се вземат цените на съответните елементи по формулата за 9 месеца назад с цел изглаждане на флуктуациите през този период. Именно на базата на цените на петрола и алтернативните горива през последните 9 месеца "Булгаргаз" вече анонсира, че ще поиска от ДКЕВР намаляване на цената на природния газ с 13.34% за второто тримесечие на 2015 г.

- Което, според вас, е прекалено малко и настоявате за намаляване на цената на газа от 1 април поне с 22.7 на сто?

- Абсолютно! Това е вторият отговор на вашия въпрос защо чак сега изпращаме нашето отворено писмо - то е отговор на анонса на "Булгаргаз" за намаляване на цената с 13.34 на сто, което, според нас, далеч не отговаря на реалността.

- А вие как определихте, че цената на природния газ от 1 април трябва да падне с не по-малко от 22.7% спрямо сегашната?

- Ние в БФИЕК си имаме своя методика за определяне на цената, създадена на база на нашия експертен опит и доказана през годините. Взели сме предвид надвзетия приход на "Булгаргаз" в предния регулаторен период, измененията в курса на долара и цените на петролните деривати.

- Знаете, че цената на природния газ за България се определя по формула, определена от "Газпром" и "Булгаргаз" и която се държи в тайна от обществото близо две десетилетия. В този смисъл вие не бихте могли да искате цената за вътрешния пазар да падне под тази, на която той се доставя от Русия, нали? Имате ли вие представа каква е реалната цена, на която "Булгаргаз" доставя горивото от Русия?

- Разбира се, че нямаме, както сам знаете, тя е конфиденциална, така че нямаме и представа.

- Защото вие посочвате цена от 600 лв., но тя е официалната, на която "Булгаргаз" продава на големите потребители у нас?

- Точно така.

- А смятате ли, че изобщо е възможно да постигнем някакво значително намаляване на цената на природния газ, при положение, че имаме само един доставчик, че дори проектът за изграждане на газопровода "Южен поток" се провали, че се забави изграждането на междусистемните връзки с газопроводите на Гърция, Румъния, Турция, Сърбия? И изобщо - при това положение възможно ли е изграждането на газоразпределителен център у нас?

- Всичко, което би довело до изграждане на повече газопроводи, до повече източници на природен газ и до повече транзит през територията на България, безспорно е добро и ние твърдо го подкрепяме, включително и идеята за изграждане на газоразпределителен център у нас. Въпросът е, че за да изградим газов хъб, трябва да имаме повече тръби, повече източници, повече подземни газохранилища с по-голям капацитет, но най-вече да имаме свободна търговия на природен газ, било то реална, било виртуална. Според нас всичко това са постижими неща, въпросът е да има политическа воля за това и да се работи интензивно в тази посока.

-Да припомним върху кои индустрии влияе най-силно цената на природния газ?

- Топлофикации, химическа, металургия, стъкларска и др. При тях цената на газа участва най-сериозно при формираното на цените на предлаганите от тях стоки или услуги.

- Значи от началото на април бихме могли да очакваме намаляване на разходите в тези индустрии и съответно - на цените на парното и топлата вода, на металите, торовете, стъклото?

- Да, надявам се, още повече, че за химията газът е не само гориво, а основно суровина. На тази база очакваме и подобряване на финансовото състояние на всички тези индустрии.

- Имате ли информация каква е цената на природния газ в съседните страни?

- В Румъния, например, е с около 20% по-ниска от тази у нас. В Гърция като цяло цената е по-висока, но за сметка на това гръцката индустрия има възможност да купува втечнен природен газ на спот от специализираните танкери на ниски цени, така че за някои местни компании горивото излиза доста по-евтино.

В крайна сметка България е част от ЕС и ако се намери търговски механизъм да получил наистина една пазарна цена на газа, това би подобрило значително нашата конкурентоспособност. Защото вие добре знаете, че ние плащаме една от най-високите цени на природния газ в Европа.

- Така е. Смятате ли, че със създаването на общия европейски енергиен съюз след 4 години ще имаме еднакви цени на природния газ с останалите страни членки на Общността и че това ще бъде добре за българската индустрия?

- Определено. Вече 6-а година сме в икономическа криза, една от причините за която са именно високите цени на енергийните ресурси.

- Знаете, че от догодина най-сетне електроенергийният ни пазар трябва да бъде напълно либерализиран. Оптимист ли сте за това и какво, според вас, попречи досега да заработи българската електроенергийна борса?

- Не знам на кого какво пречи, но електроенергийната борса у нас трябваше да заработи още от 2011 година. Единствената причина, според мене, е липсата не политическа воля за това, в съчетание с химерата, че трябва да има евтин ток за населението, който, за всички е ясно, се субсидира кръстосано от индустрията. А иначе за електроенергийната борса се говори още от 2002 г. Според нас двустранните договори за търговия с електроенергия, които са сключени между големи индустриални предприятия и конкретни централи, трябва да продължат да съществуват, без да се регистрират на борсата, като индивидуални волеизявления на търговските субекти. На електроенергийната борса трябва да се търгуват спот обемите и свободните количества електроенергия, които не са заключени в рамките на годишни или многогодишни договори.

- Как гледате на идеята на премиера Бойко Борисов за договаряне на 4-милиарден кредит за стабилизиране на енергетиката ни - основно за изплащане на натрупаните досега задължения?

- За съжаление не сме я обсъждали в БФИЕК. Доста други належащи теми имаме за обсъждане и не сме стигнали до нея.

- А лично вашето мнение относно тази идея?

- Лично моето мнение винаги е положително, когато нещо се прави с перспектива и за добро. Да вземем например промените в Закона за енергетиката, приети от енергийната комисия преди няколко дни. Когато се полагат усилия за намаляване на дефицитите в енергийната система, когато се правят сериозни опити за предоговаряне на дългосрочните договори с т.нар.- американски централи, плюс изплащането на стари задължения, които няма как да изчезнат и след като не се обслужват своевременно се увеличават, като влошават ликвидността на НЕК и останалите държавни предприятия в енергийната ни система, то това със сигурност ще бъде стъпка напред и ние като индустриалци и работодатели няма как да не го подкрепяме.

Но, подчертавам - подкрепяме идеята в комбинация със затваряне на пробойните, от които изтича финансов ресурс. В противен случай и този, както и всеки кредит ще бъде едно просто наливане на вода в пясък.

Веднага бих искал да направя една аналогия с БУЛБАНК отпреди две десетилетия, която навремето беше носител на държавния дълг, който държавата си припозна и пое, държавната банка беше изчистена от него, след което беше и успешно приватизирана и днес е една от най-стабилните големи финансови институции у нас.

Същото трябва да се случи и с енергетиката. Искам обаче категорично да подчертая, че българската енергетика ще може да се стабилизира само с комплекс от действия, като намаляване и ликвидиране на всички системни дефицити, провеждане на програми за енергийна ефективност, целенасочени мерки за подпомагане на енергийно бедните граждани, пълна либерализация на електроенергийния пазар, а тегленето на кредит за изплащането на старите задължения да бъде именно една от целия този комплекс мерки.

TrafficNews.bg