Иван Тричков е аналитичен психотелесен терапевт, консултативен психолог, социален педагог. Завършил е  консултативна психология в ПУ ”Паисий Хилендарски”. Специализирал е в Международна академия за развитие на културата и науката в Лугано, Швейцария. Работил е като психолог в ДДЛРГ, психолог към БЧК на телефон на доверието и ръководител на екип при оказване на психосоциална подкрепа при бедствия, аварии и катастрофи. Консултира жени, жертви на насилие и трафик. Работи с деца и юноши с девиантно и деликвентно поведение.

- Как изолацията се отразява на отношенията в една двойка?

- При кризи като тази в момента, както и при бедствия, аварии, катастрофи, се наблюдава консолидация на трите нива, на които съществува една държава – правителство, фирма и семейство. Както виждате, в правителството дрязгите намаляха, даже се консолидираха двата основни източника на власт – министър-председателят и президентът. Има консолидация в момента и на фирмено ниво. Там, където е имало дрязги между отделни колеги, сега се наблюдава взаимопомощ. Променя се просто светогледът на хората. Същото е и в семейството. Държавата, фирмата и семейството са различните системи, в които може да има конфликти. Но при криза, външен натиск, какъвто в момента е този, всички конфликти се забравят и тези общности се консолидират. Има кохезия в групата, сиреч, единомислие, подкрепа, съпричастност. Тези качества започват да се развиват. И ако го прехвърлим това към семейството, подобна ситуация обикновено го сближава, защото натискът е отвън. Имаме външен невидим враг, някакъв вирус.

Консолидацията се изразява в размисли в самия човек по отношение на връзката му, децата, родителите. Започва изведнъж да цени непотребната баба, дядо, майка или баща. Доскоро те са се пречкали в краката му и са го дразнели с въпросите си, но сега започва да трепери за здравето им, да се грижи за тях и да спазва правилата с цел да останат живи. У хората започват да работят естествените качества, които са неизменна част от всеки от нас. Раждат се любов, съпричастност, разбиране, добронамереност по отношение на мислите, действията, дори по отношение на говоренето и чувствата. В такава криза човек комуникира на няколко нива – мислите, думите и поведението. Чувствата са катализатор на всичко това. Могат да бъдат и инхибитор, ако са в негативната гама, в която сме обикновено.

Когато няма криза, ние сме настроение в негативна гама на комуникация - да правим напук на някого, на инат. Егото, което ни кара да вършим тези неща, сега е смалено. Защото няма място в момента за его. Сега всеки член от семейството е ангажиран със здравето на другия по някакъв начин. И ако единият от двамата работи, другият стои вкъщи, този, който излиза, се съобразява с кого ще се среща и кога ще се прибере. Защото това чувство на единение и на  една цялост на семейството в момента е в подем. Сега се усещат добрите качества, добрите неща, които може да има повече в едно семейство. Дори този, който не е подозирал, че може да има подобни чувства на обич след 20 години брак, разбира, че тази обич е преминала под формата на някаква загриженост.  

- А на интимните отношения?

- Доказано е от стотици години, че най-доброто нещо, полезно за психо-физичното здраве, е половият акт. Нито психотерапия, йога, спорт или медитация са по-полезни от сексуалните отношения. Още повече, когато в забързаното ежедневие двама души са забравили за това нещо, когато нямат време и са уморени, го правят по един начин. Сега, когато чувствата на грижовност и внимание са взели връх, самите сексуални отношения са на по-различна основа. Тук се задвижва и импулсът на човека към живот, да се вкопчи в живота. Повечето мъже свързват своя живот с потентността си. Така че ползата от тази ситуация е, че хората ще могат да си обърнат малко повече внимание.

Друг е въпросът, че ако и двамата не работят и са затворени в 50-60 квадрата жилище заедно с детето, идва един момент, в който трябва да се съобразят и с личните си граници, с личните си пространства, с личното си време. Кое време ще е за мен, кое ще е за общуване с жена ми и кое – за децата. Защото в един момент, стоейки седмици наред в тази ситуация, на човек започва да му се покачва и напрежението. А то е свързано и с факта, че ако двамата не работят, и средствата намаляват. И започва притеснението.

Познавам едно младо семейство с малко дете, които плащат по 1000 лева на месец кредит за жилище. Няколко дни преди да обявят извънредното положение, говорихме с жената, тя беше много притеснена. Казах й, че на всяко нещо ще се намери решение. Ако решението не е в нашите компетенции, правителството изготвя мерки, възможно е и банките да отложат няколко вноски по кредитите. Това напрежение е в нашите глави, но не трябва да се поддаваме на притеснението. Всеки в държавата се е ангажирал да прави нещо, за да се премине през тази ситуация.

- Да, но ако хората са останали без работа, как да не се притесняват за оцеляването си?

- Първото, което трябва да направи семейството в тази ситуация, е да седнат и да си прекроят семейния бюджет. Да видят с какви средства разполагат и да направят планиране. Както държавата планира няколко варианта за следващите месеци, така и семейството трябва да го направи. Да планират бюджета си, ако това положение продължи още две седмици, ако продължи още месец. Да преценят от кое могат да се лишат. Сега например горивото за автомобила е по-малко. Ако досега климатиците в стаята са били на 22 градуса, сега да станат на 20 градуса. Трябва да го направят, за да не изпадат в кризата на безпаричието, която за много хора по всяка вероятност ще бъде по-страшна от кризата на коронавируса. Ако децата са достатъчно големи, също е добре да вземат участие. Те трябва да бъдат съпричастни към това, което се случва, и да не искат всеки ден шоколад или нещо друго да им бъде купено.

По този начин се изгражда цялостност, единомислие в семейството. А единомислие се поражда, когато всички са съпричастни към ситуацията. Какво биха могли да направят с бюджета, който им е останал? Или откъде може да се намери финансов ресурс, ако през тези 1-2 месеца ни свършат парите? Да се поиска от майка, баща. Сега дават някакви кредити, ако имат влогове, спестени пари за децата. Хубаво е всичко това да се изговори, ако трябва да се напише този разчет на средствата. Защото няма ли планиране, настъпва хаос. А има ли хаос, става страшно – било в семейството, фирмата или в държавата.

Както в Италия вече се говори за разбиване на магазини, защото хората се страхуват. Вече са изпаднали в ситуация, при която 20-25% от населението са напълно неадекватни на ситуацията. Това са т.нар. невротични хора.

- И в Пловдив вече могат да се видят такива неадекватни хора по улиците.

- Във всяка една криза хората се разделят на три групи – 20-25% са невротичните и психотичните, които реагират абсолютно неадекватно на ситуацията. Около 50% са тези хора, които са адекватни на случващото се – планират си семейния бюджет, слушат инструкциите на държавата и са дисциплинирани. И останалите 20-25% са хората на първата линия – лекари, полицаи, военни, пожарникари – всички, които са подготвени, тъй като по принцип работят в криза. Лекарят всеки ден се бори за човешкия живот, при него умират хора. Полицаят ходи на местопрестъпления, не знае кой ще го застреля. Същото е с пожарникарите и военните.

Съветът ми към първите 20-25% от хората е да потърсят психологическа помощ. Има такава, и то се предлага безплатно. Знаете, Българският червен кръст има телефонна линия на номер 070014744. Психолози разговарят с хората, аз самият също имам дежурство там. Точно за тези хора, които не могат да планират адекватно. За тях в момента цялата тази ситуация има само черен прочит. Те не следят позитивните новини. Ако на такъв човек му кажат например днес има 20 нови заразени, 3-ма починали и 100 излекувани, той няма да обърне внимание на излекуваните. Ще се фиксира в тримата умрели и 20-те нови заболели. Идеята е тези хора да потърсят помощ – дали от близък в семейството, родител, партньор, деца, дали от психолог. И други организации са отворили такива телефони, така че тези хора да могат да оцелеят. Защото в крайна сметка психическият стрес срива имунната система и организмът вече няма как да се съпротивлява на вируса.

Съветът ми е също в семейството да се планира денят, нищо че съпрузите не са на работа. Например сутринта да направят 30-40 минути гимнастика. След това да прочетат нещо приятно. Ако гледат телевизия, то нека не следят всички брифинги, свързани с коронавируса. Знаете, че най-доброто лечение след сексуална връзка между мъж и жена, е смехът. Затова нека да си пуснат анимационен или комедиен филм. Може да звучи малко като пир по време на чума, но не е така. Защото всеки знае кое как ще му подейства на здравето. И негов приоритет е това здраве да е в добра кондиция. Нека следобед например да си отделят време да направят нещо групово като семейство - дали ще играят „Не се сърди човече”, табла или шах. Да направят нещата, които са пропуснали до този момент. Искали са да ги направят, но поради заетостта си са ги пропускали. Да се обърнат към старите неща, които някога са им били приятни. Така семейството заздравява връзките си. А това е една подкрепа за всеки индивид, за знае, че отношенията в семейството са на мир, любов и разбирателство. Тогова семейството ще се чувства добре.

И всички мерки, предприети от държавата, не да ги приема като натиск върху него, а като грижа. Максимата на българина е „Ти на мене ли ще ми кажеш какво да правя”. Ние сме най-компетентни във всички области, но в момента е добре да се вслушаме в здравия си разум. Здравият ни разум идва от здравото съзнание, а то – от спокойствието, което имаме. Да знаем, че и това ще мине.

- Самотните хора, които в този момент нямат възможност да излизат и да търсят познанства, как да се справят с изолацията?

- В Пловдив върви в момента една европейска програма. Моя колежка, психолог, ежедневно обикаля по няколко адреса на самотни възрастни хора. На младите тази изолация няма да се отрази толкова драстично, тъй като те имат достъп до интернет. Могат да си организират връзки чрез Вайбър или Месинджър. Но задължително да комуникират с човек, който ще им повдигне духа. Особено ако са с унил дух, да не комуникират с хора на тяхното равнище, тъй като унилият дух ще стане на квадрат.

В момента се отключват и много паникатаки. Тревожните разстройства ще бележат ръст, в това число и депресиите. Това са тези 20-25% от хората, за които говорихме. Може би около 10-15% от тях са регистрирани и приемат медикаменти. Сега и останалите 10% ще се прикрепят към тях.

Какво биха могли да направят тези хора? Нека да се концентрират във всичко позитивно, което са имали в живота си. Да подишат малко коремно, да се успокоят, си представят когато са били малко по-млади, някъде на почивка, някакъв купон, на който са присъствали и им е останал хубав спомен. Просто да визуализират моменти, които са им били приятни, за да могат да си повдигнат вибрациите. Тоест, да не са само на това телесно ниво, което е плашещо и страх за живота. Защото животът не е само на телесно ниво, но и на духовно. Когато си вдигнем емоциите, отиваме в по-различно ниво. Цялата ендокринна система се включва и започва да работи в наша полза.

Тези самотни хора могат да вземат да прочетат нещо интересно, книга, която е била много приятна, да си пуснат хумористично предаване. Могат да правят упражнения вкъщи, гимнастика. По този начин се подобрява кръвообращението, клетките се хранят и започват да функционират по-добре. Няма място за отчаяние. Историята ни е преминала през много по-големи изпитания. Всеки може да прочете за чумата и холерата, които са минавали през Европа. Има примери в историята от средните векове. Монасите, които са помагали на холероболни и чумноболни, не са се разболявали. Защото, ако вибрацията на хората е между 3 и 4, те са били на вибрация 4-5. Тази висока вибрация ги е държала. А висока вибрация означава, че всяка една клетка функционира на максимума си, благодарение на мислите и вярата на дадения човек.

Как ще функционира нашето тяло, зависи от това какви мисли ще си вкараме в главата и каква нагласа ще имаме. Трябва да имаме вярата, че ще излезем от тази ситуация, и надеждата, и любовта най-вече. Любовта към себе си и към живота. Ако един човек обича себе си, няма да си причинява негативни мисли. Защото всяка негативна мисъл или действие контрахира тялото и нито мислите, нито органите работят добре. Вярващите хора прекарват всяка една криза по-леко. Те стават и лягат с молитва и се чувстват много по-спокойно.