Директорът на Държавна опера-Пловдив Нина Найденова влиза в Борда на директорите на Националния дворец на културата.  След спечелен конкурс в Министерството на културата за външни членове на ръководния орган на държавното дружество с капитал от над 421 000 000 лв.  тя поема по нов път за изненада на мнозина, които следят професионалния ѝ път.

След 10 години начело на музикалната институция под тепетата Найденова оставя трайна диря като един от най-успешните мениджъри у нас. Тя превърна оперното изкуство в продаваем продукт и провокира и неизкушените зрители да се редят на опашки за билети. Привлече интересни и световноизвестни режисьори, които представиха спектакли зрелище. Раздели публиката на такива, които са безрезервни почитатели на новаторските проекти, и на такива, които не ѝ простиха решението да превърне оперното изкуство в забавление за широката публика.  

При всички случаи Найденова направи така, че за оперната и балетната трупа от Пловдив се говореше с възхищение заради необичайните спектакли, които представи в рамките на фестивала Opera Open на Античния театър. За любителите на концертната музика обаче остана горчивината, че от прочутия оркестър на маестро Добрин Петков и Георги Димитров са останали тъжни останки, подчинени на голямата машина, наречена опера.

Тя бе човекът, който създаде фестивала Opera Open. В рамките на проекта се случиха спектакли като "Орфей и Евридика" и "Силата на съдбата" на режисьора Стефано Пода, мултимедийния спектакъл "Вратите на съня", "Кармина Бурана", "Тоска" на Урсула Хорнер, "Дон Жуан" на Мипал Знаниецки, конкурса "Гласът на Камен" в памет на Камен Чанев, "Ана Каренина"на хореографа Лео Муич, "Исус Христос Суперзвезда" и "Мария от Буенос Айрес" на Веселка Кунчева, "Милосърдието на Тит" на Вера Немирова, "Евита" на Нина Найденова и др.

 

Найденова пое културната институция в момент, когато тя бе раздирана от скандали. Част от трупата обвиняваше предходното ръководство, че е загърбило оперното изкуство за сметка на симфоничните концерти.  Оплакваха се и от това, че са принуждавани да продават билети за събития от програмата, а ако не успеят, им се удържат пари от заплатите. На практика творческият състав бе разделен на две.

„Со кротце, со благо и с малко кютек”  Нина Найденова успя да потуши напрежението или поне то да не е видно в публичното пространство.

Първият ѝ мандат бе белязан от скандал с неправомерно отчетени билети, които бяха субсидирани от държавата. Тогава от Министерство на културата посочиха, че става дума за неправомерно усвоени от институцията 80 000 лв., но в музикалните среди се говореше за доста по-голяма сума.

Заради нарушението от Инспектората на МК препоръчаха да бъде наказана, но Найденова отрече да има административни санкции спрямо нея. Версията на администрацията на музикалната институция бе, че е станала грешка, а не нарочна манипулация.

Заради това Държавна опера-Пловдив попадна в списъка на няколко културни институции, които Министерство на културата следеше специално.

Скандалът, който засегна цялата мрежа на сценичните изкуства в България, доведе до промени на методиката за финансиране. В крайна сметка всичко отшумя и Найденова не само излезе от ситуация без репутационни щети, но и остана начело на Държавна опера-Пловдив за още един мандат. Спечели го с големия успех на продукциите, които бяха част от програмата на фестивала Opera Open в няколко поредни години. Форумът се превърна в една от визитките на Европейска столица на културата-Пловдив`2019.

Наред с художествено-творческата работа Найденова водеше и две битки, свързани с материалната база на Държавна опера-Пловдив. В нейния първи мандат контролните органи затвориха опасната за артисти и публика Концертна зала. Тя стои под ключ вече повече от седем години, а на практика и по документи е единственото седалище на музикалната институция.

Оттогава буквално до преди дни проблемът не бе решен. Беше избран изпълнител в лицето на фирма "Заечки" ЕООД. Последва обжалване на друга процедура – за избор на строителен надзор. В крайна сметка с решение на КЗК ремонтните дейности започнаха още преди комисията да се е произнесла по жалбата.

Много повече енергия директорът на Държавната опера под тепетата инвестира в една доста по-химерична цел – музикалната институция да има своя нова самостоятелна сграда. В тази ѝ мисия я подпомагаше фондация „Дом за Пловдивската опера”.

Нещо повече – пред членовете на Експертния съвет по устройство на територията в Пловдив по време на представянето на проект за сграда на Операта, Найденова заяви: „Ние сме тук и даваме зов за помощ. SOS, защото вече е ясно, че съвсем скоро ще има реформи, ще има закриване на театри. Системата е претоварена. И първо ще бъде закрита Държавна опера-Пловдив, защото ще се гледа формално – кой има база за нормална творческа дейност”.

Вероятно притесненията ѝ са основателни, защото е ясно, че в сектора на сценичните изкуства в България предстои да бъде променена и  потоците пари рано или късно ще секнат. А в такава ситуация ще паднат главите на всички, които не разполагат със собствени сцени, каквато е и Държавна опера-Пловдив.

Нина Найденова поема по нов професионален път без да види реализирана или поне гарантирана като реализация мечтата си Операта да има собствена сграда. Дали след оттеглянето ѝ градът и едноименната фондация „Дом за Пловдивската опера” ще продължат да акумулира достатъчно енергия в тази посока, предстои да видим.