Българското правителство подготвя следващата голяма стъпка в битката с финансовата неграмотност на населението. На 4 юни 2026 г. Министерството на финансите публикува за обществено обсъждане дългоочаквания Проект на План за действие (2026-2030 г.) към Националната стратегия за финансова грамотност. Документът, който ще остане отворен за коментари до 4 юли 2026 г., залага амбициозна програма, но вече буди остри дискусии в обществото дали предлаганите мерки са адекватни на суровата икономическа реалност.

Планът, внесен от заместник министър-председателя и министър на финансите Гълъб Донев, цели да надгради постигнатото в предходния петгодишен период (2021-2025 г.) и е структуриран около четири основни приоритета. Въпросът, който експерти и граждани си задават обаче, е дали държавата ще успее да въоръжи младежите и уязвимите групи с практически умения, или ще се ограничи до преподаването на суха икономическа теория.

Четирите стълба на държавната стратегия

Проектът на План за действие поставя фокус върху цялостното интегриране на финансовата просвета в различни етапи от живота на българите. Първият приоритет е приемането на Рамка за финансова компетентност за деца и ученици, която ще бъде синхронизирана с добрите практики на Европейския съюз и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Вторият стълб предвижда създаването и популяризирането на безплатни образователно-информационни ресурси чрез цифровизация. Основен инструмент тук ще бъде единната платформа по финансова грамотност на МФ, която ще бъде обогатена със съдържание за дигиталните финансови услуги.

Третият приоритет, който е и най-мащабен, е насочен към образователната система. Министерството на образованието и науката (МОН) ще ревизира учебните програми за общообразователна и профилирана подготовка, за да интегрира по-дълбоко темите за финансова грамотност. Планират се и методически обучения за учителите по предмети като математика, география и икономика, технологии и предприемачество. Промените ще обхванат и висшето образование – в университетите ще се въведат базови финансови дисциплини и дори курсове по „Бизнес английски“.

Четвъртият приоритет е социално ориентиран и цели стимулиране на финансовото включване на уязвими групи. Чрез Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта ще се организират обучения за безработни лица в направления като финанси, счетоводство и предприемачество. Комисията за финансов надзор пък ще провежда семинари за новите бизнес практики и законодателната рамка.

Критиката - кредитни спирали и трудова експлоатация

Въпреки амбициозните намерения на институциите, планът вече среща градивна критика. В рамките на обществените консултации беше внесено аргументирано становище от гражданина Даниел Топалов, което осветява сериозен пропуск в държавната визия.

Според Топалов, въпреки правилния фокус върху образователната система, планът пропуска фундаменталната връзка между финансовата неграмотност, трудовата експлоатация и "хищническото кредитиране", познато като бързи кредити. Той предупреждава, че в критичния период между 7-ми и 12-ти клас младежите у нас придобиват право да работят (на 16 години) и пълна дееспособност (на 18 години), но излизат от училище напълно незапознати със своите права.

"Това ги превръща в лесна мишена за нелоялни работодателски практики (работа без договор, плащания "в плик", експлоататорен труд) и агресивни кредитни институции, които ги въвличат в дългови спирали," се посочва в становището.

За да бъде планът наистина ефективен, той настоява за такъв фокус в етапа 7-12 клас - интегриране на трудовите и потребителските права в концепцията за финансова грамотност. Според него обучението не бива да се изчерпва с икономическа теория, а трябва да запознава учениците на практика с работата на защитните институции. Той дава и реални примери - как се подава сигнал в Главна инспекция по труда (ГИТ), как се оспорват неравноправни клаузи при небанкови кредити пред Комисията за защита на потребителите (КЗП) и каква е ролята на Омбудсмана. Мотивът е категоричен – държавата трябва да създаде "не просто финансово информирани, а институционално защитени и осъзнати граждани, които не могат да бъдат заробвани от сенчестия сектор".

Без допълнителен бюджет, но със строг отчет

Интересен детайл от правителствения доклад е, че мащабният План за действие няма да натовари допълнително данъкоплатците. В доклада си министър Гълъб Донев изрично посочва, че мерките няма да доведат до допълнителни разходи за държавния бюджет и ще се изпълняват в рамките на вече одобрените бюджети на съответните институции и ведомства за периода.

Изпълнението на стратегията ще подлежи на стриктен контрол. Според проекта на Решение на Министерския съвет, подготвен за подписа на министър-председателя Румен Радев, министърът на финансите ще бъде задължен да внася ежегоден отчет за напредъка в срок до 31 март на всяка следваща година. Освен това, до 2028 г. се предвижда изработването на доброволен Кодекс на поведение за частни и нестопански организации, които извършват дейности по финансова грамотност, в унисон с бъдещите европейски стандарти.

Какво предстои?

Остава да видим дали Министерството на финансите и МОН ще се вслушат в призивите за по-практично и защитно образование, преди документът да бъде окончателно приет. Обществената консултация продължава до 4 юли 2026 г., давайки шанс на всеки заинтересован гражданин или организация да допринесе за оформянето на финансовото бъдеще на нацията. Залогът е висок – дали през 2030 г. българите ще бъдат просто по-добре запознати с терминологията, или ще имат реални умения да защитават портфейла и труда си.