Преди 5 години на ул. "Гладстон", точно срещу един от входовете на Цар Симеоновата градина и на гърба на Община Пловдив имаше две сгради, по чиито порутени фасади още стояха останките от красивите фризове и орнаменти. Двете къщи - собственост на старата пловдивска фамилия Куцоглу, бяха преживели социализма, като по онова време са били превърнати в детска градина и детска ясла, носещи името "Славянка". По време на реституцията - сградите, чиито архитекти са Йосиф Шнитер и негов ученик, са върнати на наследниците на фамилията. Впоследствие и двете са продадени. 

Днес къщата на ул. "Гладстон" 12  живее втори живот, възвърнала предишния си блясък. Тя е реставрирана до най-малката подробност от новия собственик, който е използвал стари снимки и специални материали, за да може да възстанови красивите орнаменти по фасадите.

Нейната "сестра" обаче нямаше този късмет и днес последната фасада от нея беше срутена от багери напълно незаконно, без нито една от институциите, които трябва да бдят за културното наследство да си мръдне пръста. Най-парадоксалното е, че абсолютното беззаконие бе извършено на по-малко от 20 метра от прозорците на общината, а багерите, съборили последните руини бухвално са минали под прозорците на чиновниците, които трябва да пазят културното наследство. 

По проект новата сграда трябваше бъде бутиков хотел с жилищна секция, съхранил емблематичния дух на Шнитеровата къща. Точно такъв проект е съгласуван от Националният институт по паметници на културата и общината. Но както казва една стара българска поговорка " Не ме гледай, какво правя, слушай какво ти говоря!". Представител на фирмата - строител "Неокор Билдинг" ЕООД заяви безочливо на журналист на TrafficNews, че "не е никой за да му дава информация". Разбира се, предвид наглостта, с която е извършено събарянето, същият отговор може би ще получат и представителите на "Строителен надзор" на районното кметство, както и прокуратурата, която днес започна проверка на казуса. 

За съжаление какъвто и да е резултатът от проверката, красивата сграда вече е в историята, наред с опожарените тютюневи складове, съборения склад на "Одрин" 8, банята Орта Мезар, Божиловия чифлик и още други знайни и незнайни къщи под тепетата.  

От тук нататък цялата процедура ще поеме по стария изпитан сценарий - институциите ще започнат да си прехвърлят топката, ще се окаже, че всяка от тях си е свършила работата, че одобрената документация е редовна,  в прокуратурата ще започне разследване, чийто срок ще бъде удължаван многократно предвид сложните експертизи, които трябва да бъдат направени. Междувременно на свободния парцел ще се появи луксозна кооперация, апартаментите в която ще се продават по 2 000 евро квадратния метър и ще бъдат купени от хора, които едва ли правят разлика между Шнитер и Шиндлер. 

И точно заради този повтарящ се сценарий оцеляването на паметниците на културата в Пловдив очевидно  се случва едниствено благодарение на хора, които имат отношение към архитектурлното ни наследство. Такива, които имат търпението да минат през иглените уши на НИНКН, такива които могат да чакат с години за разрешителни и разбира се, с достатъчно добра обща култура, за да знаят кой е Шнитер и колко е важен той за паметта на града. За съжаление обаче те са крайно недостатъчен брой. Затова на мястото на старите къщи никнат кичозни кооперации или руините им  стоят опаковани с години, очаквайки логичния си край.