Много или малко работят полицаите? Заплатите им големи ли са или малки? Ефективни ли са или резултатите от работата им са форма на стъкмистика? Готово ли е обществото да подкрепи техните искания за дълбока реформа в сектор „Сигурност“?

Това са основните въпроси, които предстои да бъдат дискутирани следващите дни. На 12 юли започва най- масовия протест на полицаи в новата ни история, а според синдикалистите предишните с пиенето на вода и пушенето на цигари пред министерството, щели да изглеждат като разходка в парка, в сравнение  с предстоящия. Очаква се в него да се включат освен стотици полицаи и представители на армията и служители на затворите.  

Днес синдикалната федерация на служителите в министерството излезе с „кърваво писмо“ , адресирано до парламента и гражданите, в които полицаите търсят подкрепа за исканията си насочени към предстоящата пенсионна реформа в сектора.   В него те предупреждават, че системата "Сигурност" може да рухне всеки момент, че операцията на границата с Турция изчерпва физически и финансово министерството, че редовите служители са "без мотивация и шанс за развитие, ако не разполагат с връзки." 

В петък те ще излязат на протест пред Народното събрание и ще разпънат палатки там, където миналата година бяха огражденията, зад които същите тази полицаи пазеха народните избраници от народната „любов“. Чия страна ще изберат хората?

След 25 години опити и реформи в МВР, малцина са тези които приемат полицая като стожер на обществото и човек, който бди за спазването на закона. Вероятно има и такива, но примерите, които се появяват в публичното пространство, далеч не са подходящи , за да вдигнат имиджа на професията.  Полицейски произвол, насилие, корупция, злоупотреба със служебно положение. Може да е въпрос на лош ПР, но едва ли.

Всяка година МВР харчи 1,2 милиарда лева от националния бюджет. Почти всички пари отиват за заплати и обезщетения. Това, което вижда обществото е: сигурна заплата, 40 дни отпуск, извъредни, режийни, пари за дрехи, безплатна медицинска помощ и разбира се 20-те заплати, които всеки полицай получава при пенсионирането си. Какво вижда полицаят /този , който работи на терен/ - недостатъчна заплата, много работа /често с неясни правила/ , безкрайни дежурства, орязани пари за извънреден труд, безсмислени наредби, бумащина и липса на защита от страна на ръководството.  

Дали мрачните прогнози на синдикатите  за бъдещето на сектор „Сигурност“ са преувеличени? Едва ли. Системата от години вече буксува, а промените и реформите , които се правят на парче в никакъв случай не водят до положителни промени. Причината за това е, че никой не иска да иска да направи животоспасяващата операция- да диференцира  длъжностите в МВР и да раздели полицейската работа от административната.

В МВР вече се шегуват , че комисарите вече са повече от сержантите. На пръв поглед може и да звучи като виц, но с темпа на рязане на щатове и подаване на молби за пенсиониране, това скоро може и да се случи. Почти във всяко районно управление  са закрити свободните щатове, а щатовете на служителите, които се пенсионират, също се закриват. Работата се разпределя между останалите. Това, разбира се, не се отнася за ръководните  длъжности в различните дирекции, където заплатите започват от 1200 лева нагоре. 

В същото време доходите на редовите полицаи бавно и методично се орязват. Според служители само през последната година приходите са намалели със 100 лева , след като се „икономисва“ от извънреден труд, командировъчни, дежурства и прочее.

Последната наредба за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсиране , хвърли в тих ужас и полицаи, и синдикалистите. Член 26 от Наредба №812 гласи :

(2) При ползване на отпуск независимо от продължителността и вида му нормата за отчетния период не се променя."

Това на практика означава, че  при отпуск 20 дни и 22 календарните работни дни -нормата часове става 176 часа, а служителят има изработени само 16 часа. Оттук следва  той е на минус 160  часа и то за един месец. А да не забравяме, че  полицаите имат 40 дни годишен отпуск – така че след тази наредба, приходите им за извънреден труд ще паднат драстично. Синдикатите вече са атакували наредбата в Административния съд като я определят като дискриминационна.

Примерите са подобно „цакане“ са безброй. В същото време обаче гражданите масово негодуват срещу социалните придобивки на полицаите, наричайки ги „свещени крави“. Особено тези, които работят в частния сектор, работният им ден продължава повече от 8 часа, седмицата не е петдневна, плащат данъци и социални осигуровки, нямат обезщетения при пенсия.

В много от случаите същите тези хора в даден момент от живота си са били жертва на престъпление – колата им е била разпита, апартаментът или вилата ограбени, а баба им е станала жертва на телефонни измамници. И в повечето случаи извършителят на това престъпление е останал неразкрит. Така че те трудно ще подкрепят исканията на полицаите за отлагане на пенсионната реформа. Колкото до заплахите за масово напускане, обикновено коментарите са , че така ще се намали корупцията в системата.

Всъщност въпреки програмите „полицията близо до обществото“, пропастта между полицията и гражданското общество става все по-голяма. Гражданите си нямат представа за усилията, които полагат голяма част от полицаите. Нито за това , колко продължава едно дежурство, когато се разкрива тежко престъпление. Нито за опасността, която например дебне пожарникар, влизайки в огъня с оборудване, което е на възрастта на баща му.  Затова пък четат за пияни полицаи, които газят деца, за полицейски началници, които пазят канали за наркотици, за катаджии, които прикриват убийства.  

Истината е , че управляващите /без значение кои са/ нямат никаква нужда от работеща и независима полиция. Затова и реформите, които се правят на парче, не водят до реални и съществени резултати. А  пропастта става все по-голяма. разделяй и владей!  Удобно.

Парашкева Иванова, TrafficNews.bg