Телевизионните репортажи от мъжкото хоро в ледените води на Тунджа в Калофер на днешния празник, показаха, че всички обещания от страна на местната власт за спазване на ограниченията са единствено и само лицемерие. Въпреки твърденията на кмета, хоро не само имаше, но и то по нищо не се различаваше от миналогодишното. Десетки мъже се събраха на брега и демонстративно нагазиха в реката. Полицията направи няколко вяли опита да ги спре, но без особен ентусиазъм. Единствено кметът не влезе в Тунджа по обясними причини. Хората, които се събраха на брега на Тунджа също бяха много. 

Снимките от леденото хоро за пореден път разделиха българите. Мнозина смятат, че тоталното пренебрегване на противоепидемичните мерки отново ще напълни болниците, други обаче защитават тезата, че "това се прави за здраве" и ще ни помогне за борбата с вируса. Допълнително масло в огъня наля и министърът на отбраната Красимир Каракачанов, който заяви, че тази "вековна традиция ни е спасила от турско робство". Което, разбира се, не е вярно, тъй като мъжкото хоро в Тунджа е сравнително нов местен обичай, който няма нищо общо с хвърлянето на кръста в реката на Богоявление. 

Не по -малко спорни коментари предизвика и другата традиция - хвърлянето на кръста в Марица, което събра десетки пловдивчани на брега на Марица и Пешеходния мост. 60-те мъже, които скачаха за кръста , минаха през бързи антигенни тестове - застраховка за организаторите. Но, както стана ясно - всичко това е за здраве! Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева също похвали организацията, като изтъкна че такива празници сплотявали хората, но хубавото било че всички са с маски. 

Честването на Ботев, което също е традиция /доста по- стара от калоферското хоро/, бе обявено мимоходом от градската власт  в късните часове на 5 януари, за да се избегне струпването на хора. Не че някога на паметника са се събирали повече от стотина души.

Така или иначе двойния стандарт и липсата на логика при организацията на подобни мероприятия пък били те и традиция, са изключително дразнещи и поставят под въпрос смисъла на ограниченията, които търпят голяма част от българите. 

Ето и коментара на Димитър Абрашев по темата:

Добро утро, българи в България! Това са снимки от днес. От ей сега. А съм тук, за да попитам дали аз и всеки от вас може да си прави каквото си иска (както правят нашите съграждани на снимката)?
 
 
 
Тук съм, за да ви помоля да ми разкажете как успяхме за една нощ в България да отменим доста ограничения?
И също така- кога медицината се отрече от твърдението си,че при викане и пеене се отделят изключително голям брой въздушно-капкови частици (ерго рискът от предаване на инфекция става огромен)? 
Тук съм и да попитам с какво хората на снимката са по-равни от тези,които сега са без работа и получават по 24 лева на ден, за да живеят (някои още не са ги получили)?
Също така ми е важно да знам какво щеше да стане, ако това мероприятие не се беше случило?
Не ме разбирайте погрешно, нямам нищо притив хорото,което съществува от няколко години. Oh wait...Хан Аспарух го е заварил тук.
Но след като може да има стотици един върху друг,десетки крещящи един върху друг, защо аз,вие или приятелите ни да не отидем на ресторант тихо и кротко, защо да не седнем на кафе с близки и познати, без да се надвикваме? Защо хорото да е разрешено, а моите приятели да не спортуват във фитнеса, защо вашите деца да не посещават школа по танци? Защо аз да не мога да си пътувам по света? Защо певци и актьори да играят пред почти празни зали?
Може би има обяснение и аз, седейки в 8.30 с ококорен, невярващ на очите си поглед, не го намирам?
 
Да, очевидно здравето е едно много особено състояние и има места, на което то изобщо не е застрашено. Като леденото хоро в Тунджа, опашките в Джъмбо, навалиците в Метро и Кауфланд, свинските погребения преди Коледа и други "традиционни" за българите места.
 
Но да му мислят тези 24 - те лева на ден и хората, които се опитват да спасят бизнеса си. Но да не разваляме празника.
Важното е да сме живи и здрави!