Клон, застрашително надвиснал над улица; дупки, заплашващи с тотална щета автомобила ви; кошове, преизпълнени с ароматни очарования; агресивни съседи; надрани коли; изгубени вещи и домашни любимци; строителни и преустройствени неволи; вик, ел и други комуникационни неуредици; произвол на пътя  - това е битовизма в почти всеки град, включително и в Пловдив. Съответно това са най-честите проблеми, възникващи в ежедневието на пловдивчани. 

Физическо и психическо насилие, репресии, тормоз, кражби, корупция, прикриване на престъпления, рекет, отявлена несправедливост, задънени улици в бюрократичната институционална сфера, безнаказани нагли постъпки, хулигански изцепки, обществени опасности от всякакъв род и природа, инциденти - това са сериозните проблеми, които всеки среща по пътя си, за които често решението убягва и за които се търси съдействие... или пък "шум". 

Двете категории житейски неволи са най-често във фокуса на гражданското внимание. Дали обаче целта на един проблем е да бъде просто популяризиран и разгласен? Даването на гласност търсене на решение ли е или крайна цел?

Горният въпрос не е еднозначен. Всъщност неговият отговор минава през способите и каналите за решение на проблемите на хората. 

Съществуват точно три варианта за търсене на справедливост - пряк контакт с отговорните институции, сигнал към медиите или публикуването на въпросния факт чрез писмено или най-често визуално пресъздаване в социалните мрежи. /Физическата саморазправа не е решение./

Прекият контакт с институциите е трудоемък и често обезсърчава търсещия решение, тъй като той не е въоръжен с достатъчно информация към кого да се обърне или с механизми за ефективна комуникация, пък камоли контрол. 

Традиционно медиите са медиаторът между институции и общество, всъщност това е една от основните цели на средствата за масова информация. Погрешно е считано, че те са информационно звено в смисъла на предаване на една информация, произлязла от един или няколко субекта, предназначена за широкия свят. Те са платформата, която не просто разгласява, а осъществява проверка и комуникация между различните инстанции с цел не просто да предаде телеграфно, че там някъде се е случило нещо или че е възникнал такъв и такъв проблем, те са инструментът, който трябва да спомогне неговото разрешаване. 

Тази работа по разрешаване на проблем не е плод на публикувано комюнике, тя се извършва от екипа, стоящ зад един медиен продукт. Това е много важно уточнение във връзка със зачестилото невежество при очевидно неразличаване на социални медии и традицонни медии. Зад едните има човешки съзидателен умисъл, зад другите алгоритъм за разпространение. 

Шоу и еуфория vs. Прогрес и резултати

С навлизането на умните телефони, които  и ни въоръжават с обектив, който пък от своя страна кара човека зад него да се чувства репортер, ерата на така нареченото активно гражданско общество като че ли е в прогрес. Утопия ли е това, или пък антиутопия? 

Практиката показва, че ежедневно в най-разпространената в България социална мрежа Facebook, хиляди потребители публикуват хиляди видео и фото материали. Обект на заснемане стават най-различни "неща", случки, факти и отрития, в които най-често заснемащите са видели нещо нередно. По-задълбочен анализ обаче сочи, че в масата от случаите, авторът на материала постига много повече панаир, отколкото градивна дискусия, търси минута слава и в крайна сметка дори, когато визуалният материал има обществена значимост, то той просто заживява живота на всяко съдържание в социалните мрежи, а именно - функционира, за да бъде лайкван. 

Дупката, която снимахте няма да се запълни с лайкове. Лайкващият не звъни по институции и няма да дойде да копае вашата леха. 

Освен популярност в социалните мрежи, постването на съдържание там е равносилно на нулева резултатност. Защото зад групата, зад страницата или зад вашата стена не стои човек, които да "работи по вашия случай", няма способ за иницииране на проверка. Защото кметът, районните администрации, служителите в държавните дирекции, МВР, прокуратурата - никой от тях не е длъжен да чете и да се самосезира при каквото и да е съдържание в социалните мрежи. 

Освен в името на съмнителни чест и слава, няма никакъв коефициент на полезно действие в това да публикуваш дискредитиращи някого снимки във фейсбук. Групите в социалната мрежа, които подклаждат подобна дейност, се опитват да катализират и КАПИТАЛИЗИРАТ инерцията на хората, но никой от създателите им няма да вдигне телефона и да попита защо токът ви струва толкова, защо водата ви е замърсена или пък ще успеят да издирят мъжа от снимката, който ви обра. Целта на тези групи далеч не е толкова алтруистична, а причината за тяхното създаване е чисто финансова - печелят от фейсбук реклами. 

Кучетата си лаят, керванът си върви!

Добре е да се посмеем на работниците, които си играят със запалка, докато трябва да ремонтират ключовата улица "Отец Паисий", но докато ние се подиграваме и забавляваме, бизнеси за милиони, разположили своите обекти по разкопаното шосе - фалират. Ако подобно видео буди хейтърски коментари, закачки и смях в социалните мрежи, изпратено на медии то предизвиква контрол над работата на тези хора. От него са продиктувани разговори с управители във фирми, дисциплинарни уволнения, санкции, глоби, неустойки - тоест там някъде между изпращането на сигнала от гражданина, работата на екипа на медията и връзките с институциите, които се осъществяват се ражда търсеното нещо, озаглавено скромно ЕФЕКТИВНОСТ. 

Създават се модели за решаване на аналогични ситуации - вашият сигнал може да послужи за ориентир на хиляди, блъскащи се с вашите проблеми. 

Логическото съждение води след себе си непоклатимия факт, че търсите ли решение и не можете ли да достигнете самостоятелно до него, то медията е вашият щик и щит. Ами ако абдикирате да използвате този способ, значи ли това, че не се търси ефективност, а сеир и че нашата утопия на активно гражданско общество не е нищо повече освен антиутопията, на хора, хранещи се с подигравки, сензации или пък решили да правят пари на ваш гръб? 

Хранете виртуалните воайори, дишайте през техните цели, пък утре пак отидете и снимайте - всичко ще бъде така, както сте го оставили. 

Зародилата се тенденция в социалните мрежи, превърна пространството в арена на фейк новините. Днес вие споделяте поста на г-жа Анонимна, в който се събират пари за тежкоболното дете на г-жа Анонимна 2, а се оказва, че ако се свържете с г-жа Анонимна 3 ще разберете, че Анонимна 2 дори няма дете. 

Днес ще прочетете, че Боян Петров е намерен жив под Шиша Пангма, а утре ще се ударите в непоклатимата действителност. Съдържанието, което толерираме в социалните мрежи, е съдържание неподвластно на контрол, съдържание, на което ако се доверим сляпо, никой не ни е виновен. То е съдържание, което не е носител на надеждна информация, не носи никаква добавена стойност и не бива допринасящо за разплитане на възела. Напротив, то често е носител на користна изгода, на едностранчива гледна точка, а въздействието му е пагубно, нулево и/или равносилно на народен съд. 

Ако справедливост и прогрес са целите, то средствата са несъвместими с модерните дигитални брожения в социалните мрежи. Ако утре се случи нещо, ако вие изпаднете в безизходица, върнете се мислено към Боян, към фалшивите каузи, към присмеха, към хейта, към супермен зад клавиатурата и към всичката онази липса на последствия, която създава изкуственият балон на дигиталната правда.

Поемете нещата в своите ръце, потърсете съдействие. 

Ако търсите лайкове... е знаете какъв е "каналния ред", но преди това се откажете от химери като истина и резултат. Откажете се от прогрес, дълбайте в недрата на фейсбук. 

Имаме лоша новина за последните в групата - дори арената на фейсбук започва да бори откровено провкативното съдържание, лишено от правдивост и критичност. В този дух са създадени новите правила в социалните мрежи. Така че не се учудвайте, ако утре се окаже, че положението е от "двата стола на земята". Такова съдържание обаче не си правете труда да пращате и на медиите. Всяко сериозно средство за масова информация ще ви отпише, а ако наистина ви се наложи помощ ще изпаднете в положение "лъжливото овчарче".