Глобалната икономическа криза, от която светът все още се бори да избяга, започна като банкова криза в САЩ и се разпространи в Европа чрез банките, които бяха силно свързани с американския банков сектор. Това изложи на показ всички недостатъци на финансовото управление на държавите-членки на Европейския съюз (ЕС), пише в свой анализ онлайн изданието euobserver.com.Правителствата се втурнаха да подкрепят фалиращи банки и ако това започна като проблем на финансовия сектор, скоро се превърна в криза на държавния дълг. В отговор ЕС реши да работи за въвеждане на нови правила за фискална политика и нови механизми за финансиране, за да помогне на държавите-членки в нужда.

Напредъкът по отношение на наднационалната регулация на финансовия сектор обаче е ограничен, тъй като ЕС е съставен от множество “части”. Така че как да работят държавите-членки, за да решат проблема?

В последното издание на показателите за устойчиво управление на Bertelsmann StiftungФинландия, Германия и Швеция са в началото на класацията на 41 страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и ЕС по показателя "Стабилизиране на световните финансови пазари". Може би не е изненадващо, че всяка една от тези страни също се представя добре в класацията.

Финландия работи усилено, за да увеличи собственото си вътрешно регулиране и да се създаде устойчива фискална политика. През 2013 г. правителството одобри програма за стабилност при определяне на фискалната политика, както и Националната програма, в която са заложени мерките, необходими за изпълнение на националните цели въз основа на стратегията на ЕС за растеж Европа 2020.

Финландия подкрепя усилията на ЕС за борба с банковия риск и подкрепя идеята за увеличаване на регулацията във финансовия сектор.

На Германия често се гледа като на водача на фискалната политика на ЕС. Икономиката на Швеция пък остана в голяма степен незасегната от световната икономическа криза. Страната преживява своя собствена сериозна финансова криза в началото на 90-те години, а след това шведското правителство провежда реформи, насочени към подобряване на фискалната устойчивост. Тези реформи в голяма степен изолират страната от най-тежките последици от световната криза.

Великобритания обаче може да направи повече. Лондон играе централна роля в световната финансова система и може да се очаква, че страната трябва да заема водеща роля в подпомагането на разрешаването на даден проблем.

Въпреки това в класацията за устойчиво управление тя е на 14-то място. Великобритания освен това беше изправена пред сътресения заради колапса на Northern Rock през 2007 г. като една от най-ранните индикации за зараждащата се международната криза.

Призивите за допълнителна регулация във финансовия сектор се увеличават още повече след скандала с манипулирането на Libor. За да удовлетворят обществеността, властите на Острова преразгледаха някои законови регламенти и предприеха стъпки за засилване на вътрешното регулиране.

Същевременно Лондон не е направил кой знае колко, за да увеличи наднационалната регулация, предпочитайки вместо това да се защити интересите собствените си интереси в лицето на нарастващата конкуренция от чужбина.

Франция по-специално се надява да създаде повече място за себе си в сърцето на банковата система на еврозоната. И тъй като бъдещето на Великобритания в рамките на ЕС изглежда все по-малко сигурно, Париж предпочита да предприеме всички необходими стъпки, за да подкрепи финансовия сектор на страната.

Миглена ИВАНОВА, Investor.bg