Пловдивската култура в лицето на театри, галерии, фестивали, литературна сцена, бележи небивало възраждане. Публиката пълни залите и това не е просто фойерверк, а трайна тенденция в последните пет години. Дали този подем се дължи на Европейска столица на културата (градът ни бе избран през 2014 г.), или е нещо, което се случва въпреки мащабната културна инициатива, предстои да разберем догодина, когато мнозина от сегашните герои на ЕСК ще си отидат, но гладът за висока култура ще остане. Фактите обаче са категорични - и към днешна дата най-мащабните, най-запомнящите събития от началото на тази така очаквана 2019 година са резултат от творческата енергия на пловдивските културни институции. Затова съвсем очаквано двата театъра и операта се превърнаха в трите кита, които носят на гърба си Пловдив – Европейска столица на културата 2019. С или без помощта на фондацията, ангажирана да работи за проекта, напук на сапунени събития, квартални акции и много други подобни, за които широката публика дори не знае, сътвореното на трите сцени под тепетата, има национален отзвук.

ТЕАТРИТЕ ЧЕРТАЯТ ТЕНДЕНЦИИ

Продукцията на трите държавни трупи под тепетата е забележителна. Драматичният театър направи няколко много силни продукции, с които съвсем резонно е абсолютен шампион като показатели според статистиките на Министерство на културата. След „Българската трилогия” по романите на Алек Попов, Милен Русков и Петър Делчев, театърът извади „Момчето от последния чин”, „Дебелянов и ангелите”, а преди няколко месеца и „Одисей”. Предоследното заглавие, което преди два дни донесе 5 Аскеера в Пловдив, се случи с финансовата подкрепа на „Пловдив 2019”, но е еднолично и категорично творческо постижение на трупата на Драмата.

Неслучайно - извън статистиките, бройките и чиновническите сметки, за актьорите дойде най-голямото признание – това на публиката. Вече не е рядкост за най-знаковите спектакли да се купуват билети месеци предварително.

За да го постигне,  целият екип на Драмата се впусна в немалко рискови проекти и като опит да се трансформира белетристиката и поезията в театър, и като висок скок в предизвикателството да използват умно съвременните технологии. Е, скокът се оказа успешен!

Това постижение се дължи на абсолютно всички в екипа, но бе подето и отвоювано при всичките рискове от драматурга Александър Секулов.  Той намери съмишленик в лицето на директора Кръстю Кръстев и благодатна почва сред актьори и технически екипи. Отправи провокациите си към подходящите режисьори в лицето на Диана Добрева и Елена Панайотова и чудото се случи.

Силен като присъствие е и Кукленият театър. Трупата начело с Виктор Бойчев от няколко години подарява вълнуващи преживявания не само на малките си зрители, за които би трябвало да се грижи по презумция, но и за техните родители.  Последният проект  „Принцът на морето и принцът на земята” с режисьор Елена Панайотова е част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата и е любопитен експеримент да се разкаже една история далеч от светоусещането на  европееца, която стъпва върху японска традиция на стотици години. 

Преди това обаче в Кукления театър се случиха спектакли, превърнали се в явление на национална и международна сцена като „Вграждане”, „Аз, Сизиф”, „Дама Пика”. Зад всички тях стои творческата мощ на артистичния екип – режисьора Веселка Кунчева, сценографа Мариета Голомехова и композитора Христо Намлиев. 

Веселка Кунчева е плавната връзка и с третата културна институция под тепетата – Държавна опера-Пловдив.  В тандем с Мариета Голомехова двете се впуснаха във вълнуващо приключение в света на класическата музика. Оказа се, че и там имат какво да покажат. В откриващия уикенд на Пловдив – Европейска столица на културата се случи премиерата на „Мария от Буенос Айрес” – един рисков на пръв поглед спектакъл, съчетал в себе си изразните средства на музиката, но и на театралното случване. Веселка остана вярна на либретото на творбата на Пиацола и Хорасио Ферер, въведе в музикалната институция актьори от театъра – Живко Джуранов, предизвика таланта на  пеещата трупа домакин, и я провокира да заговори и на театрален език. Така „Мария от Буенос Айрес”, макар и реализирана със собствени средства на Операта, се превърна в бижуто в откриващия уикенд на Европейска столица на културата. Неслучайно организаторите на инициативата избраха именно продукцията на Операта, за да я представят пред официалните си гости. 

Директорът Нина Найденова не спря дотук. В ролята на режисьор тя вдигна високо целите на трупата  с изключително познатата от големия екран „Евита”. Да качиш на сцена спектакъл, който дори и неизкушените от класическото изкуство зрители познават добре от версията с Мадона, Антонио Бандерас и Джонатан Прайс, е добре пресметнат риск, но само в случай, че нещата са изпипани до последния детайл. На първата премиера пеенето на българската Евита за малко да провали цялостното впечатление за красиво и въздействащо представление. Перон в изпълнение на Юлия Йорданова обаче бе наслада.

И в двата печеливши проекта хитрият ход бе привличането на популярни лица от поп сцената – великолепната Люси Дяковска и изключителния Стефан Вълдобрев. 

Голямото предизвикателство за Операта обаче тепърва предстои – фестивалът на Античния театър, който се финансира от фондация „Пловдив 2019”, обещава избухване. Очакванията са големи и са единственият път, по който трупата може да надгражда без да губи ритъм. Предпоставките за силно издание са много – например завръщането на Стефано Пода под тепетата за спектакъла „Орфей и Евридика” от Глук. 

Освен премиерното представление публиката ще види още едно творение на талантливия италианец -  „Силата на съдбата”. До тях се нареждат „Орфей”, „Риголето” , „Отело”, „Аида”, „Риголето”, концерти и балетни спектакли. 

Операта трябва да се справи и с друго предизвикателство – да влезе в полето на сериозните награди, макар че за разлика от театъра те са значително по-далеч от публичния интерес. 

ФЕСТИВАЛИТЕ – НИЩО НЕ Е ЗАГУБЕНО 

При многотията от събития, концерти, гастроли, традиционните фестивали на Пловдив не просто дишат, а си остават темел в културния живот на града. В голямата си част те са резултат от доброто партньорство с общината и се оказаха без алтернатива в програмата на Европейска столица на културата. Не се докоснаха до големите финансови потоци, излети в други проекти, но пък останаха верни на публиката си и представиха красивото лице на изкуството. Такива са Дни на музиката в Балабановата къща на Мила Павлова, филмовите фестивали, организирани от Борислав Лалев. Предстоят Международният фестивал на камерната музика, Пловдив чете, Черната кутия, Сцена на кръстопът, Панорамата на комедиите „Завеса под звездите” и всички те ще очертаят най-новите тенденции в музиката, театъра и литературата. Огромни са очакванията и към Plovdiv Jazz Fest, организиран от Мирослава Кацарова, който успя да се превърне в едно от разпознаваемите пловдивски събития на национална сцена.

ЛИТЕРАТУРАТА – ПОЛЕ НА СПЕЧЕЛЕНИ БИТКИ 

В последните пет години не един и двама пловдивски творци оставиха своята диря в литературния пейзаж у нас. Изключителният тритомник „Балканският човек ХIV–ХVII век“  на Йордан Велчев  без съмнение е едно от големите постижения, а приносът на автора се събира в думите на Светлозар Желев:  „труд, достоен за цял човешки живот. Авторът събира на близо 3000 страници цялата вселена на нашето географско кътче”.  

Недялко Славов пък подари на читателската аудитория три изключителни романа – „432 херца“ (2015), „Камбаната“ (2016), „Пиафе“ (2018). С тях обра всички възможни награди, но по-важното е, че спечели сърцата на читателската аудитория. 

Последователни в предаността си към издаването на български автори и тяхното налагане сред морето от световна литература останаха и трите пловдивски издателства – „Жанет 45”, „Хермес” и „Летера”. 

ГАЛЕРИИТЕ – ТИХИТЕ БОЙЦИ ЗА ЧОВЕШКАТА ДУША 

Въпреки че галериите под тепетата останаха встрани от програмата на Европейска столица на културата и там кипи живот. Само в последните пет години бяха отворени нови пространства  - „Aeterna”, „Лабиринт”, „Савов”, „Arsenal Of Art”. Това е достатъчно доказателство, че в Пловдив има интерес и възход на културата. 

МЕЦЕНАТИТЕ – ЧУДОТО СЕ СЛУЧВА 

Не са малко меценатите, които помагат изкуството. Две фирми обаче се открояват – КЦМ и Роза Импекс. Те последователно и предано подкрепят редица събития в Пловдив. „Сцена на кръстопът”, Международен фестивал на камерната музика, „Дни на музиката в Балабановата къща” се случват с тяхната безценна помощ, но това е малка част от проектите, зад които застават.

Фотографии: Георги Вачев и Александър Богдан Томпсън