23:30 ч. Лежа си на дивана и решавам, както няколко пъти през деня, да пусна „Pokemon GO”. Знам си аз, че около нас покемони няма, но все тая, викам си, нека погледна. Пет минути по-късно вече крача към Капана. Защо? Защото съм видял, че добри хора са пуснали „модули” там. Модули, които привличат покемони. И така се впуснах хем във вечерна разходка в приятната лятна вечер в Пловдив, хем на „лов” за няколко виртуални малки чудовища.

“Pokemon GO” бързо се превърна в мания с невероятни размери. Завладя Щатите за нула време, а буквално дни след това покори и България, защото в технологично отношение ние рядко изоставаме от някоя световна тенденция. А играта за смартфони, в която основна задача е да обикаляш наляво-надясно в реалния свят, за да ловиш покемони, е повече от тенденция. Има над 50 милиона тегления само в AppStore-a на Google и те постоянно растат.

Това проличава и от онова, което открих в Капана в гореописаната история. Подминах семейство – мъж, жена и дъщеря им. Момичето, на 15-16 години максимум, беше с телефон в ръка. Видях, че търси покемони. Бащата и той си зяпаше телефона. Стигнах до мястото, където е пуснат модулът. Там трима приятели – две момчета и едно момиче, всичките над 20-годишни, седяха на стъпало пред вратата на един магазин и „ловуваха”. Млад мъж, по-голям с няколко години от мен, стоеше прав на няколко метра от тях и също ловуваше. Покрай нас мина и друг, въоръжен не с един, а с два телефона.

Това се случи преди вече две седмици. В края на юли обаче Капанът отново събра любители на новата игра, този път организирани чрез Facebook. Няколко десетки души се събраха с телефоните си там, за да видят дали ще хванат някое ново малко чудовище, показвайки, че играта има и своя положителен социален ефект.

Разбирам ги – краченето по улиците в търсене на нови покемони носи някакво странно удовлетворение. Като всяко друго колекционерско занимание, всъщност. А за хората от моето поколение сигурно е и някакво подсъзнателно връщане към детството, когато събирахме жетони и стикери, отново с покемони. Години минаха, но изглежда нищо не се е променило – само технологията на „събиране”.

Въпреки това негативните коментари са навсякъде, дори тук. "Ненормалници", "безделници", "психопати" и прочие. Нелепо е. Хора, които ежедневно зяпат смартфоните си заради Facebook или интернет сайтове, наричат "зомбита" хора, които гледат смартфоните си, играейки игра. Че инциденти стават - факт. За тях обаче е виновна не играта. Виновни са самите хора, които не са внимателни, не се оглеждат по улиците, влизат в частна собственост заради игра и т.н. Безхаберието към собствената ни безопасност и тази на другите хора не е причинена от обсебеността към една игра. Тя, за съжаление, просто е характерна за съвременния човек.

Все пак най-големият плюс на "Pokemon GO" си остава това, че те възнаграждава, макар и виртуално, за това, че се движиш. Самият аз си направих вече няколко любопитни разходки из Пловдив, които иначе щях да прекарам в лежане на дивана, гледайки някоя глупост. Това е особено важно за децата и учениците, които определено имат нужда от стимул, за да бъдат навън. Защото, съгласете се, по-добре да играят игра на телефона си навън, вместо да се затварят пред компютъра за 12-13 часа (добрите стари времена...).

Така че ако играете "Pokemon GO" - продължавайте смело и не се поддавайте на омразата, нея винаги ще я има. И бъдете по-внимателни, за да не ставате причина за поредната "Ловец на покемони бе блъснат от кола" новина. Ако пък сте от хората, които реагират крайно остро на съществуването на "Pokemon GO" - не хабете излишни нерви. Няма да откажете никого, а светът ни има много по-големи проблеми от това, че някакви хора играят някаква си игра.

А и все пак манията ще отмине. И тогава... тогава ще дойде следващата.

Антон Биров, TrafficNews.bg