Решението за разполагане на американски самолети-цистерни в авиобаза Безмер отприщи вълна от недоволство срещу премиера Радев. Традиционните му политически опоненти естествено реагираха, но най-острите реакции дойдоха именно от хората, които до вчера го подкрепяха и гласуваха за него с убеждението, че той е политикът - миротворец, който ще защитава националния суверенитет и ще държи България далеч от чужди конфликти.

Коментарите в социалните мрежи са показателни: „Не гласувах за това“, „Съжалявам, че ви се доверих“, "Има ли пилот в самолета" ,„Не ни въвличайте в чужда война“, „Не бъдете Богдан Филов днес“. Това не са думи на политически противници. Това са думи на разочаровани избиратели, които очевидно са изненадани от рязката промяна на позицията.

Само преди няколко месеца в предизборната си кампания Румен Радев предупреждаваше, че присъствието на американски самолети на българска територия може да доведе до въвличането на страната ни във военен конфликт и отправяше сериозни критики към предходното правителство, което ги допусна на летище "Васил Левски". Днес същият този политик предлага американски самолети отново да бъдат базирани у нас, макар и на военно летище.

Естествено възниква въпросът: кое се промени?

Ако през февруари е имало риск за националната сигурност, защо днес, когато конфликтът между САЩ и Иран ескалира,  този риск е приемлив? Ако опасността вече не съществува, обществото има право да получи ясно и подробно обяснение. Ако пък рискът продължава да съществува, защо България трябва да го поеме?

Отговор обаче няма. Вместо това гражданите чуват, че притесненията на опозицията били „демагогия“ и „популизъм“. Подобни квалификации обаче трудно можат да успокоят хората. Защото страхът на едно общество от въвличане във война не е популизъм. Това е естествена реакция на фона на ескалиращите конфликти в Близкия изток, дипломатическата нота от Иран и предупрежденията за нараснал риск от терористични действия.

Разбира се, България е член на НАТО, има двустранно споразумение със САЩ и не може да се държи така, сякаш не е част от система за колективна сигурност. Членството носи както ползи, така и ангажименти. В същото време обаче военният конфликт не е в рамките на НАТО, няма санкция от ООН и е между САЩ, Израел и Но именно затова обществото очаква откровен разговор – какви са рисковете, какви гаранции са получени и каква е конкретната полза за страната. 

Защото в момента остава впечатлението за двоен стандарт.

Когато американските самолети бяха на летище София, те бяха представяни като опасност. Днес, когато става дума за Безмер, внезапно вече не са проблем. Но България не става по-малко уязвима само защото самолетите се местят на няколкостотин километра. Както отбелязват и експерти, страната ни е прекалено малка територия, за да може рискът да бъде разглеждан по този начин. 

Приемът на самолетите идва броени дни след друг скандал, който все още не е отшумял. На срещата в Париж Радев заяви, че България няма да се включи в т.нар. "Коалиция на желаещите", в която членуват 30 държави и освен военна помощ за Украйна, коалицията има за цел изграждане на общ противоракетен щит на Европа. На следващия ден в Киев обаче външния министър Велислава Петрова с присъствието подкрепи декларацията, приета от страните участнички. Радев се оправда, че тя не я е подписала, а след това дипломати разясниха, че тези документи не се подписват, а се съгласуват предварително. В крайна сметка все още не е ясно сме или не сме във въпросната коалиция. 

Именно това разминаване между думи и дела поражда усещането за непоследователност, а политиката трудно прощава непоследователността.

Румен Радев гради политическия си образ като човек, който говори директно, който се противопоставя на задкулисните договорки и защитава националния интерес дори срещу натиска на големите геополитически играчи. Именно затова днешното решение се възприема толкова болезнено от част от неговите симпатизанти.

Те не виждат просто промяна в политиката. Те виждат отказ от обещанията, заради които са го подкрепили. Най-големият риск пред властта днес не е дали в Безмер ще кацнат осем самолета. Най-големият риск е, че все повече хора започват да задават един много прост въпрос: „Има ли пилот в самолета?“ И когато този въпрос започне да се задава от собствените ти избиратели, политическият проблем вече не е военен, дипломатически или геополитически, а е проблем на доверието.

А доверието се губи много по-бързо, отколкото се печели. 

*Богдан Димитров Филов е виден български археолог, историк на изкуството и политик. Той е министър-председател на България в 58-ото и 59-ото правителство (1940 – 1943) и регент на малолетния цар Симеон II (1943 – 1944).  Като политик Филов до голяма степен е отговорен за включването на Царство България във Втората световна война на страната на нацистка Германия. 

Осъден е на смърт и екзекутиран на 2 февруари 1945 г. от т.нар. Народен съд, сформиран почти веднага след преврата от 1944 г. и последвалия го комунистически режим в България.