Да плача ли, да се смея ли, да емигрирам ли трайно, или направо да се самоубия?

Клоня към второто – трайното заселване в западната чужбина, но преди това ще се изкажа по тема, която разбирам.

18 години Комисията по досиетата работеше без скандал, произведе 15 километра архив,  издаде 60 сборника с хиляди документи, създаде модерна база и чудесно работеща обща и архивна администрация. Извади на светло мръсните тайни на проклетото комунистическо минало и показа на публиката как безмилостно е действала срещу България Държавна сигурност, колко съдби е пречупила, как е слугувала на КГБ и т.н. и т.н. През тези години бяха направени 7 неуспешни опита тя да бъде закрита. 

 Преборихме се, победихме лошите. Обществото и медиите ни подкрепяха. Но сега накъде?

Радев подмами наивните, глупавите и заблудените българи, за да спечели огромна власт. С която явно не знае какво да прави. „Кошницата с обещания“, замени с „кошница с грижа“, която се оказа с продънено дъно. Прочу се с всекидневните си гафове и арогантно поведение. Кратка справка – Иво Христов с „изтекъл срок на годност“ и Слави Василев, по-известен като „малкият хладилник“, с нравоученията си към журналистите. Безобразната политика вече не е тайна дори за немалка част от онези, които навремето се подмамиха от вдигнатия юмрук...

Но да сътвориш за има-няма 10 дни 3 (три!!!) гафа и то в една обществено значима и все още болезнена за обществото тема си е истинско ноу-хау:

  1. Властта поиска да затвори Комисията чрез преходните и заключителните разпоредби на бюджета, явно не знаейки становищата на КС – отмяната на закон през бюджета може да става само ако той, законът, има сходна материя с тази на бюджета. Къде го чукаш, къде се пука. Идеята пък да стопиш чрез 2,8 милиона евро, колкото е годишният бюджет на Комисията, може да влезе в Книгата за рекордите на Гинес. Кой юридически и финансов гений сътвори това безобразие? Ало, И. Христов и Г. Донев, чуваме ли се? Моля, скъсайте си дипломите. А може и още някой друг. Да не се изброяваме поименно. Вие си се знаете.
  2. Дни по-късно самият т.нар. вицепремиер Г. Донев си направи публично харакири, съобщавайки, че Комисията нямало да бъде закрита през бюджета, а „само ще бъде намален раздутият ѝ щат“. Имате ли, господин Донев, поне малка представа какви ги говорите? Щатът на общата и специализираната архивна администрации никога през тези 18 години не достигна определения му брой от 90 души. Съкратете я и заповядайте с уважаемия И. Христов да обработвате, подреждате и подготвяте 15 км. архив. Но и тук ще се провалите, защото лично аз като Раймонда Диен ще легна пред Банкя. За ваше сведение, господа вицепремиери, там има не само минерална баня и обиталище на Бойко Борисов, но и огромното модерно архивохранилище.
  3. За отсъствието на всякаква връзка с главния мозък говори и съобщението, не знам последен или предпоследен факт, че председателят на Комисията Пламен Тончев немедлено ще бъде депортиран обратно в ДАНС. Не питам кой роди тази гениална идея, щото е ясно. Познати са симпатиите на самия т.нар. министър-председател Радев към бившия шеф на ДАНС, чийто указ за освобождаване Радев точи и точи няколко седмици, докато накрая му се намери, явно временно, „топло местенце“. Но то не е топло за онези, чиито рани от комунизма още не са зараснали.

И докато съм на тема Комисия по досиетата, ще кажа, че моят опит, европейска практика, възможност да се запази архивът и свещеното право на информация е изграждането на Институт за национална памет  чрез нов законопроект. База за това има. Който да бъде сред приоритетните закони през есенно-зимната сесия. Всички останали фокуси са „много исках, но нямах желание“.

Че зад тези решения стои освен неграмотност, липса на професионализъм и проболшевишка политика, а най-вероятно и трите, е кристално ясно. Поне за мен.

В заключение – от 1990 година до днес в България са управлявали 28 правителства – 16 редовни и 12 служебни. С изключение на злощастното правителство на Андрей Луканов, никое друго не е изваждало хората на улични протести преди заветните и лелеяни от всяка власт 100 дни толерантност. Е, Радев и това го умее. И тук успя.

Така е, когато не знаеш какво да правиш с властта и тя те тегли към дъното като воденичен камък. Но защо и ние да потъваме заедно с нея или в „най-добрия“ случай да поемем към Евразия?

Това може да е фейлетон, но може и да не е. Вие сами си преценяйте.

Екатерина Бончева

Бончева е журналист и дългогодишен член на Комисията по досиетата. Съавтор е на сборник от документални разкази за концлагерите в България „Българският ГУЛаг. Свидетели“ (1991). Тя е сред журналистите и представителите на медийните среди, подкрепили акцията „Чисти гласове“ – гражданска акция на Българската медийна коалиция за отваряне на архивите на бившата Държавна сигурност, започнала на 30 май 2006 г.