Военните обявиха, че са превзели властта в страната, за да опазят демократичния ред и човешките права. В изявление до турските медии Мирният съвет оповести, че всички външни отношения на Турция ще бъдат запазени и че върховенството на закона ще остане приоритет.

Изявлението им беше напълно в духа на турската превратаджийска традиция, така сякаш се опитваше да преподаде на младите поколения безплатен урок по история в ефир.

Беше въведен полицейски час. Мостовете над Босфора в Истанбул бяха затворени, като така европейската част на града беше отделена от азиатската.

На международното летище „Ататюрк“ бяха разположени танкове, а всички полети бяха отменени до второ нареждане.

Стана ясно, че резиденцията на Ердоган в Мармарис е атакувана. Точно когато гражданите със свито сърце очакваха развитие и знак от властта, президентът намери начин да стигне до тях чрез скайп-разговор в ефира на CNN Türk. В изявлението си Ердоган призова хората да излязат по улиците и да се противопоставят на полицейския час и военния преврат и да защитят демокрацията. Това доведе до мигновена реакция и напрегната нощ в големите турски градове. Стигна се до сблъсъци между полиция и военни.

В картинката се включи военен хеликоптер на пучистите, както и танкове.

В Истанбул армията стреля по подръжници на президента Ердоган. Загиналите през тази кървава нощ са най-малко 60.

 Защо този преврат беше обречен на неуспех?

1. Ръководителите на преврата бяха на ниско ниво. Основните съединения на първа турска армия, дислоцирана в европейската част на страната, не застанаха зад превратаджиите, защото ръководителите на преврата са на сравнително ниско ниво. Командващият първа турска армия се обяви против преврата и за нощ стана шеф на Генералния щаб.  Превратаджиите не бяха подкрепени дори от 5% от командирите и състава на турските въоръжени сили и дори нямаха символична подкрепа от всички родове войски.

2. Нито един от представителите на правителството не беше арестуван или убит. Всеки запознат с историята на военните преврати в Турция знае, че посегателство срещу свободата и неприкосновеността на управляващите е част от дежурния сценарий.

3.  Не беше подсигурена гражданска подкрепа за превратаджийското движение.

Даже напротив в известен смисъл армията беше противопоставена на народа. Гражданите, които участваха в събитията от тази нощ бяха на страната на правителството и излязоха за да защитят демокрацията.

Последствия от този опит за преврат

1. Ердоган отново влезе в ролята на защитник на демокрацията в Турция. Властта спечели лесна и зрелищна победа, която беше съпреживявана от народа. По този начин Ердоган свали от дневния ред всички неудобни за него теми и ускори референдума за конституционна реформа, която да укрепи властта му.

2. Беше внесен сериозен смут в редиците на армията. Започва лов на вещици, които ще пречупи допълнително гръбнака на тази структура и ще я подчини още повече на централната власт. Освен това за вдъхновител на преврата веднага беше посочен Гюлен. Което означава, че кампанията срещу паралелната държава в южната ни съседка ще се засили.

3. Армията беше дискредитирана в очите на народа. За пореден път армията беше окачествена като източник на насилие и тирания, който застрашава демократичното развитие на страната. Бяха отворени стари рани в турското общество, преживяло няколко сериозни военни преврата.

4. Образът на Ататюрк и светската държава бяха принизени до знаме на недемократичност и насилие. Изявлението на военните до медиите съдържаше много препратки към личността на основателя на Турската република и неговите принципи. Няколко часа по-късно народът излезе срещу Ататюрк и светската държава за да защити демокрацията.

 Какво може да се случи?

1. Най-вероятно Ердоган ще използва събитията в своя полза и без проблеми ще реализира конституционната си реформа. Освен това противниците му няма да имат възможност да реагират  адекватно заради надигащата се кампания за борба срещу националните предатели.

2. Има вероятност в средите на военните да се зароди по-голямо движение за свалянето на президента Ердоган и неговата партия ПСР от властта. В последните часове зачестяват случаите на публично линчуване на военнослужещи, което може да стане причина за реакция от тези среди. Това е развитие, което можем да очакваме само сега или при евентуална ескалация на събитията и последващо насилие срещу войници.

 Въпреки това във въздуха остава един голям въпрос:

 Нима в държава с 83 милиона население, която има втората най-голяма и боеспособна армия в НАТО, някой може да тръгне да прави военен преврат с 2 хеликоптера, 400 войници, 7 танка, 2 самолета и действие в само 2 от 81 области?

Радослава Ненкова

 

* Радослава Ненкова е родена на 13 февруари 1993 г. в София. Изучава „Тюркология“ в СУ „Св. Климент Охридски“.