Пролетта и лятото са любимото време за разходки в планината, но това е и периодът, в който природата посреща своя нов живот. Именно тогава туристи и любители на разходките сред природата могат да се натъкнат на малки сърнета или еленчета, скрити в тревата или между храстите.

Гледката често буди умиление - малко, неподвижно и на пръв поглед безпомощно животно, останало съвсем само. Първият човешки импулс е да му се помогне, да бъде погалено или дори „спасено“. От Посетителския център на Природен парк „Пирин“ обаче предупреждават, че това може да бъде най-голямата грешка, пише GlasNews. 

Причината е, че малките диви животни обикновено не са изоставени. Сърните и кошутите оставят новородените си скрити, докато отидат да се хранят или когато усетят опасност. Майката почти винаги е наблизо, дори хората да не я виждат. Тя наблюдава от разстояние и чака човекът или другият потенциален източник на опасност да се отдалечи, за да се върне при малкото си.

Ако сърнето стои неподвижно и не реагира, това не означава непременно, че е болно, ранено или изоставено. Това е естествен защитен механизъм, известен като „синдром на замръзване“. През първите седмици от живота си малките почти нямат миризма, която да привлече хищници, затова тяхната основна тактика за оцеляване е да останат невидими и неподвижни.

Затова най-важното правило при подобна среща е ясно: не пипайте, не местете и не „спасявайте“ животното. Новородените диви животни не трябва да бъдат докосвани или премествани, освен ако не са видимо ранени или не се намират в непосредствена опасност.

Човешката намеса може да причини силен стрес както на малкото, така и на майката. В някои случаи тя може да затрудни повторното им събиране. Затова най-доброто, което човек може да направи, е да се отдалечи възможно най-бързо и спокойно.

Помощ е необходима само ако животното е видимо ранено, кърви, има следи от нападение или има сигурна информация, че майката е загинала. В такъв случай малкото не бива да се прибира у дома. Правилната реакция е да се потърси съдействие от Дирекция „Национален парк Пирин“, Регионалната инспекция по околната среда и водите или местното горско стопанство.

Посланието на природозащитниците е просто, но важно - понякога най-добрата помощ е да не се намесваме. В природата тишината, дистанцията и уважението към дивия живот могат да спасят повече, отколкото прибързаният опит за „спасяване“.

Снимката е илюстративна