Преди години учителската професия се е смятала за най-реномираната. Хората са им целували ръка, давали са им подаръци. Отнасяли са се с тях с нужното уважение.

Преди време да си учител е било освен престиж и мисия. Мисия да помагаш на децата, да ги образоваш, да им показваш правилния път, по който да вървят. Преди време учителят е бил повече от родител - той е знаел неща, които твоите родители не знаят, бил е много време с теб, помагал ти е освен в училище и в живота.

Сега ученичка пребива учител.

На 14 години от Велико Търново. Първо го набила, а на другия ден влязла в училище с нож. Сигурно за да го наръга. Е, това е животът.

Преди време си целувал ръката му, днес искаш да я отрежеш. Но как стигнахме дотам…

Много хора, с които съм говорил, обвиняват липсата на контрол в училищата за първата причина, поради която младите „не са това, което бяха“.

Да, реално погледнато, няма как да искаш от един ученик да е абсолютно отдаден на училището и уроците, когато той прекарва половината учебен ден в близкото кафене. Няма как да му вдъхнеш интерес към книги, учебници, числа, химия….когато учебниците, по които го образоваш, са създадени преди толкова много години, че сигурно и неговите родители са учили по тях.

Според психолози, новото поколение ученици имат нужда от нова техника в училище, която да им помогне по-лесно да асимилират материала. Явно му трябва таблет, на който да е качен последният урок по алгебра.

Липсата на дисциплинарни наказания също е определяща.

Освен, че училищата много рядко изключват някого, то те дори записват фалшиви ученици, само и само да получават по-голяма субсидия...

Така че, реално ти може да не посещаваш часовете, да викаш, да псуваш, да пребиваш, да се разхождаш с нож, да вкарваш наркотици, да слушаш чалги, да играеш кючек върху бюра на кметове и учители, евентуално и на директори, и никой няма да те спре.

Не, защото не може, а просто, защото не иска.

Всичко опира до парите.

Но не тези на родители или богати роднини. Става дума за парите, които иначе бедната държава отпуска всяка година на училищата. Те са доволни от тези суми, учениците са доволни, че прекарват деня си в кафенето, учителите…тях никой не ги пита. Евентуално само ги пребива.

Въпреки всичко, аз смятам, че най-големият проблем си остава възпитанието у дома.

Един учител няма как да промени ценностната система и възгледите на детето ти, ако ти самият не си започнал да я изграждаш.

Но улисани в безпаричието или в прекалено многото пари, ние забравяме, че трябва да възпитаваме децата си. Да им обясним, че училището не е просто място, на което задължително трябва да ходиш 12 години. То е институция, която ти помага да разбереш живота или поне да осъзнаеш някой основни неща. Едва ли майката на това момиче приема поведението й за нормално, а, ако го прави, това говори доста за нея.

Едно време учителите се уважаваха. Сега те са пребивани.

Защото сме получили слаба оценка, защото ни е направена забележка, защото не сме допуснати до изпит...

Сигурно след години направо ще ги убиваме. За да докажем, че живеем във време, в което никой не може да спре!

Костадин Костов / lentata.com