Политическият курс на кабинета на Румен Радев все по-често поражда сравнения с този на унгарския премиер Виктор Орбан. Доскоро подобни аналогии изглеждаха пресилени. Днес вече се подкрепят с конкретни политически решения и публични позиции.

Само в рамките на едно парламентарно заседание премиерът очерта четири теми, които ясно го отдалечават от преобладаващата линия на Европейския съюз.

Първо – заяви, че България няма да подкрепи новия пакет европейски санкции срещу Русия. Подобна позиция до този момент последователно защитаваше единствено Виктор Орбан, който неведнъж използва правото на вето, за да блокира решения на ЕС, свързани с Москва.

Второ – върна на дневен ред проекта АЕЦ „Белене“. Вместо да продаде неизползваните руски реактори на Украйна – идея, която парламентът подкрепи още преди две години – Радев предлага България и Украйна заедно да изградят централата с европейско финансиране, а след това страната ни да изнася електроенергия за украинската държава. Идея, която на този етап звучи по-скоро като предизвикателство, отколкото като реалистичен енергиен проект.

Трето – премиерът защити използването на руския сорт петрол Urals в „Лукойл Нефтохим“, въпреки че рафинерията вече работи с алтернативни доставки. Аргументът, че други видове нефт „запушват тръбите“, предизвика сериозни критики, тъй като противоречи на практиката през последните години.

Четвърто – правителството потвърди, че подготвя учебници по предмета „Добродетели“, които трябва да бъдат въведени в училище. Сам по себе си този дебат не е проруска политика. Но поставен редом с останалите решения, той напомня за консервативния модел, който Виктор Орбан последователно изгражда в Унгария – държава, в която акцентът върху традиционните ценности върви ръка за ръка с дистанциране от част от политиките на Брюксел.

И още един показателен сигнал

Към тази поредица от позиции може да се добави и отношението на правителството към руския патриарх Кирил. Румен Радев публично заяви, че България няма да подкрепи включването на предстоятеля на Руската православна църква в европейския санкционен списък. Това стана въпреки че патриарх Кирил от години е една от най-разпознаваемите фигури в идеологическата подкрепа на войната срещу Украйна. Той многократно оправда руската инвазия, благослови руските военни и превърна Руската православна църква в част от официалния кремълски разказ за войната.

Има ли основание за сравнението?

Разбира се, България все още е далеч от модела на Орбан. Страната не е блокирала системно европейски решения, не води открит конфликт с европейските институции и не поставя под въпрос членството си в ЕС или НАТО. Поне засега. 

Но политиката рядко се променя с един голям завой. Обикновено посоката се сменя постепенно.

Едно вето върху санкциите. Една идея за възраждане на АЕЦ „Белене“. Една защита на руския нефт. Един акцент върху държавно определени „добродетели“ в училище.

Всяка от тези теми поотделно може да бъде защитена с аргументи. Взети заедно обаче, те очертават политически профил, който все повече напомня на курса, поет от Виктор Орбан през последното десетилетие.

 Какво донесе моделът „Орбан“ на Унгария?

Виктор Орбан управляваше Унгария в продължение на 16 години, през които изгради модел, определян от самия него като „нелиберална демокрация“. Страната остана член на Европейския съюз и НАТО, но все по-често влизаше в конфликт с европейските институции заради върховенството на закона, независимостта на съдебната система, свободата на медиите и борбата с корупцията.

Последиците не останаха само политически. Европейската комисия замрази милиарди евро европейско финансиране, обвързвайки достъпа до средствата с реформи в областта на правосъдието и антикорупционните механизми.

През последните години унгарската икономика се сблъска със забавен растеж, високи бюджетни дефицити и отслабено доверие на инвеститорите. Анализатори посочват, че продължителното напрежение с Брюксел, съчетано с вътрешни структурни проблеми, е оказало влияние върху икономическото развитие на страната.

Управлението на Орбан беше критикувано и заради близките отношения с Кремъл и честото използване на правото на вето по ключови решения на Европейския съюз, особено след началото на войната в Украйна. Това доведе до изолация на Будапеща по редица европейски въпроси и до определянето на Унгария като най-трудния партньор в ЕС по отношение на общата външна политика.

Големият въпрос

Истинският въпрос вече не е дали Румен Радев е "новият Орбан".

Въпросът е дали България постепенно не започва да възприема модела на държава, която остава формално част от европейското семейство, но все по-често се противопоставя на общите европейски политики и търси собствен баланс между Брюксел и Москва.

Ако тенденцията продължи, това сравнение вероятно ще звучи все по-малко като политическа метафора и все повече като описание на реалността. А за последствията - питайте унгарците!