Мигрантското цунами не е от вчера и вероятно няма да приключи утре. И докато този преселнически феномен се използва за политически цели, а и дава хляб и популярност на множество езкотични авторитети, ние можем да поразсъждаваме как бихме могли да се справим с реалностите.

За да си отговорим на въпроса, първо трябва да сме наясно какво точно представлява бежанецът.

Това е човек, който е избягал от своята държава, тъй като има основания да се притеснява от преследването си поради своята раса, етнос, религия, принадлежност към определени социални групи.

Накратко, бежанецът е човек, който бяга, защото там, където живее, има опасност за него. 

НО

Както обичайно, и тук има "но". И именно това "но" е коренът на проблема. 
Оказва се, че страшно много хора съвсем неоснователно се преструват на бежанци, за да могат да получат право да пребивават в по-добре уредена държава от техните, в която могат или да изкарват повече пари, или да се ползват от "благините" на социалната система.

Само че този, който мигрира по икономически подбуди не е бежанец, а икономически мигрант. И точно тук е разковничето. Икономическият мигрант няма право на тези права, който са предвидени за бежанците.

Гледайки какво се случва в Европа, за всички ни е очевидно, че огромната част от тези хора не бягат да спасят живота си, напротив. Бягат, за да облекчат живота си. И преструвайки се на бежанци, те всъщност проявяват своеобразна жестокост към хората, които действително бягат от ужасите на войната и преследването. Колкото и да е богата една държава, нейната социална система и солидарност има някакви предели. Излиза така, че икономическите мигранти "изяждат" това, което е предвидено за бежанците, като по този начин, гаврейки се с благородната кауза на убежището, те нагнетяват обществено напрежение и срещу беззащитните (истински) бежанци.
Много анализатори и специалисти търсят разрешение на този проблем. И, както е обичайно, популизмът не ражда нищо, освен плевели. А всъщност истината е проста и тя се намира в закона.

Чл. 279 (1) от Наказателния закон казва:

Който влезе или излезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от сто до триста лева.

Като специално за тези, които и действително търсят убежище си има "спасителна" алинея 5, според която:

Не се наказва онзи, който влезе в страната, за да се ползува от правото на убежище съгласно с Конституцията.

Т.е., опростено казано, българския закон предвижда, че всеки икономически мигрант, който влезе незаконно в България, трябва да лежи в затвора. А как да разберем кой действително възнамерява да иска убежище и кой не? Т.е. как да разграничим нарушителят на държавната граница от бежанеца?

Ами много просто. Ако един човек е действителен бежанец и търси спасение у нас, той трябва да спре в първото градче в България, където има полицейски участък. Да се представи там и да поясни, че той е нарушил държавната граница в търсене на защита. След което да поиска стартиране на процедурата по получаване на закрила.
Ако обаче нашият нарушител бъде заловен на 50-100-200 и т.н. километра навътре в страната?

Тогава е очевидно, че мотивът му да влезе най-вероятно не е хуманитарен, а криминален. И, както законът повелява, всеки "криминалец" (както казват в Македония), трябва да бъде удостоен със среща с прокурор.

В интерес на истината, мисля, че обследването дали един човек е спрял в първия полицейски участък не е единственото нещо, което трябва да се провери. Трябва също да бъде запитан откъде идва. И ако се окаже, че е минал през друга държава (да речем Турция), да се провери защо пък не е спрял там? И защо смята (ако сме в хипотезата на човек, изповядващ исляма), че Турция (с основно мюсюлманско население) е по-опасна за него от България? Защото ако не е в състояние да даде смислен отговор на този и други подобни въпроси, значи най-вероятно не е бежанец.

Започнем ли да спазваме безкомпромисно закона, самите мигранти много ще се замислят, преди да решат да си играят на "руска рулетка", минавайки границата.

По този начин България ще елиминира престъпниците и ще може да започне да дава закрила на хора, които действително търсят закрила.

Накрая искам да се спра и на многобройните публикации и анализи от „правозащитни“ организации, които непрекъснато обвиняват държавата и народа ни в нетолерантост и ксенофобия.

Не, „уважаеми“, Българинът не е нито нетолерантен, нито ксенофоб. Българинът е страдал столетия наред и знае какво е мъка и беззащитност. България има своя исторически опит с бежанците. След войните за национално обединение стотици хиляди българи са намерили спасение от жестокостта на новите господари на техните родни земи. Няма град в България, в който да не живеят наследници на такива бежанци. България е дала подслон и убежище и на арменци, руснаци (белогвардейци и т.н.). Но тези хора са идвали тук наистина търсейки закрила. И са я получили. Всъщност, намирам, че именно тези постоянни обвинения в расизъм и ксенофобия са генератор на напрежение и те провокират езика на омразата. Няма да навлизам в дълбочина по темата. Просто ще резюмирам, че решаването на мигрантския въпрос се намира изцяло в ръцете на закона. Законът може да ни направи свободни и спокойни. И да остави политици, анализатори и „правозащитници“ без аргументи и без медийно внимание.

Адв. Станислав Станев, TrafficNews.bg

*Адвокатът е член на Пловдивската адвокатска колегия

Още от същия автор четете ТУК.