„Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!“ Думите са на един от най-изтъкнатите ни (и за повече от половин век – забравен) военачалници. Казва ги точно преди първото сражение между българската армия и нахлулата в пределите на Родината руска армия. Резултатът е, че в тази война, в която България е имала съюзници, редица агресори, които пречат на обединението на България се пречупват пред силата и достойнството на българина. Самата Русия капитулира пред България и съюзниците ѝ точно на трети март.

Дрънкането на оръжие от страна на Русия (близо до украинската граница) някак стана повод за дискусии в НАТОвска България. Признавам, че тези дискусии ме притесниха не защото в Родината има хора, които обичат Русия повече от България, а заради поведението на висшите ни управници. Конкретно, поведението на военния министър е малко повече от скандално поради редица причини.

На първо място, той е военен, давал е клетва за вярност пред България (или поне така мисля) и би следвало да отдава приоритет на нея, а не на симпатиите си към други държави. На второ място, извън приказките в хола или на вилата си, Стефан Янев има качеството на министър. И тъй като има опит във властта трябва да е наясно (със сигурност PR-те му са му го казали), че всяко изявление на публична личност има стойност и реакция и по някакъв начин ангажира държавата. На трето място, България е част от НАТО, т.е. има ангажименти към другите държави в Алианса. Ако на някой не му допада този факт и ако има лично достойнство и уважение към държавността на България, то въобще не трябва да поема ангажимент.

Извън горното и по повод на едни хора, дето постоянно говорят, че трябва да се дистанцираме от НАТО, пояснявам очевидното, което емоционално (или финансово) ангажираните интелекти не виждат или не искат да признаят. Можеш да бъдеш независим и неангажиран само когато си достатъчно силен военно, икономически и дипломатически, когато освен всичко останало си въоръжен до зъби с модерно оръжие. Ние не сме. А дори и да бяхме със старите съветски оръжия, пак щяхме да сме беззащитни. Освен всичко останало България е в НАТО. Това означава, че тя се намира под закрилата на своите съюзници, а нейните съюзници се намират и под нейна закрила.

И за да бъда разбран добре, ще дам следния пример: Ако нас ни нападнат, ние ще очакваме и искаме от нашите съюзници да се отзоват на помощ, а не да разпъват локуми за неутралност. Точно по същия начин, ако имаме достойнство и ако се отнасяме сериозно към ангажиментите си, ние трябва да се отзовем на помощ ако някой наш съюзник бъде атакуван. Между другото, по време на Първата световна война, нашите съюзници са били с нас в много от битките и са ни помагали в опитите да постигнем свят идеал – национално обединение.