Протестите в Република Северна Македония срещу „френското предложение“ фокусираха вниманието на обществото и станаха обект на множество анализи. В крайна сметка „предложението“ беше прието и като че ли вратата на Македония за започване на преговори за присъединяване към ЕС вече се открехва. По този повод TrafficNews потърси пловдивския адвокат Станислав Станев, който е доктор по международно право и международни отношения и от години следи процесите в Западните Балкани.

- Адв. Станев, преди няколко дни вие публикувахте снимки от големия протест в Скопие с ваш коментар. Бихте ли споделили вашите впечатления от събитието.

- Попаднах в Скопие в деня на митинга по случайност. Мои приятели ми обърнаха внимание за “голямото нещо“, което ще се случи вечерта. Докато се разхождах по един от големите булеварди, ми направи впечатление дългата редица автобуси и малки бусове, които бяха доста километри. Превозни средства, с които хората бяха извозвани, за да направят „масовка“ на лидера си.

- Защо смятате, че са били извозвани, а не са отишли там по своя инициатива?

- Както ви казах, редицата с превозни средства беше дълга много повече от километър. Говорим за много десетки и може би стотици отделни превозни единици. Представяте ли си какво огромно организационно усилие коства те да бъдат ангажирани, хората да се съберат, да потеглят от различни точки на държавата така, че да стигнат в Скопие по едно и също време. Трудно ми е да повярвам, че такава мащабна организация може да бъде дело на отделни малки групи, които някак са решили да се организират. А да не забравяме и средствата.

- За кои средства говорите?

- Както ви казах, става въпрос за много десетки превозни средства. Това означава, че някой е сключил десетки договори за превоз, които да осигурят автобусите. Тези договори водят след себе си доста разходи – за гориво, което хич не е евтино, за надници на шофьорите и, да не забравяме, за печалбата на фирмите, които осъществяват извозването. Някак си не мога да си представя как стотици групички хора събират пари на тротоара, дават ги на шофьора и след това се качват да се возят. Парите очевидно са партийно осигурени, а хората са нещастни статисти в този спектакъл.

- Смятате, че става въпрос за партийна, а не държавна организация?

- Да, смятам, че политическата партия ДПМНЕ стоят в основата на това. Знаете ли, в Македония най-големият и най-сигурен работодател е държавата, съответно общините. В момента доста общини се управляват именно от ДПМНЕ и местните велможи козируват на заповедите, които идват през Скопие от други столици. И, тъй като демокрацията и правовата държава в Македония са доста под условие, ако хората в общините искат да си запазят работата, нямат друг избор, освен да идат на разходка до Скопие, за да може да се вижда, че „отборът“ им е пред пълни трибуни. Само че хората на този митинг не изглеждаха толкова ентусиазирани, колкото превъзбудения Мицкоски. Много от тези, които минах видимо изчакваха с досада всичко да приключи, за да ги извозят обратно.

- А как оценявате последвалите протести, които предшестваха гласуването на македонския парламент, с което беше прието френското предложение?

- В Скопие няма зряла, национално отговорна и ангажирана с благоденствието на държавата политическа класа. От много време се намирам под впечатлението, че тамошните политици отчаяно искат Сърбия да влезе преди тях в ЕС, за да може да ИМ поставя условия след това. Тези агресивни простащини бяха пореден опит да се задържи и отложи процеса, за да може „началството“ на север да е доволно. Това, за което се радвам, е, че не стана сериозен вътрешен конфликт в държавата, който да я потопи в безвремие и хаос.

- Какво имате предвид? Етнически конфликт ли?

- Да, имах и такива притеснения.

- Смятате, че има опасност албанците да поискат отцепване от Македония ли?

- Не, нямам чак такива притеснения. От много време съм осъзнал, че тази удобна за северната пропаганда манипулация всъщност няма основа. Ако определени албански сили решат да експериментират с опит за отцепване няма да стигнат доникъде. Албания, която иска да се присъедини към ЕС, няма да ги приеме; към Косово няма как да се присъединят, а тази част от територията на Македония няма ресурс да може да съществува сама.

- В какво се състои тогава опасността, за която говорите?

- Албанците в Македония са наясно каква е истината, много добре знаят не само че в учебниците по история се учат глупости и са наясно, че тази лъжа се използва за пропаганда, за омраза, която омраза дърпа цялата държава назад и цялото общество, включително албанците, продължава да живее „во сиромашия“, както казват там. Албанците не възприемат и не се чувстват ангажирани с постюгославски и просръбски каузи и затова се дразнят, че държавата, в която живеят и те бива държана „в партер“. Още повече че самите албанци не са много ентусиазирани към Сърбия, а и към Русия. Опасявах се, че има и неприятен сценарий, в който албанците се опитват по-настойчиво във всяко отношение да изземат кормилото. А като се има предвид страховете от албанизация и страховете от това, които се поощряват не само от ДПМНЕ, лесно можеше да пламне голям проблем. Зрелостта на албанците и това, че те не са упоени от югославската дрога, си пролича от гласуването в Собранието. Именно техните гласове побутнаха Македония към Европа. За щастие, моите опасения не се сбъднаха.

- Част от най-тиражираните лозунги в Македония бяха свързани с опасност от „бугаризация“. Мислите ли, че във времето България е дала повод за подобни "тревоги"?

- Спомням си, че и аз се озадачих, като чух този лозунг от превъзбудения Мицковски. Вижте, в Македония доста повече от 70 години в главите на хората се набива омраза и гняв към България. Там се прави опит да се създаде омраза на страха, свързана с България, да се създаде национален комплекс на хората. Затова плашат хората с това, както в България плашат хората с несъщестуващата заплаха за опасност от анексия на Кърджали. Който е уплашен, той е страхлив, реактивен, дистанциран от здравия разум. Това е човек, който се чувства роб и си иска освободителя. В случая опасността от бугаризация изисква титовия „освободител“.

- Вие смятате ли, че може да се получи такава „бугаризация“?

- Много би ми се искало да ви отговоря с „да“, но за съжаление не съм такъв оптимист. За да сме свидетели на такъв процес, трябва да се случат много работи. И голяма част от тях са в България. С известни кратки във времето изключения от края на 1944 г. и до настоящия момент България се държи безкрайно неадекватно по македонските въпроси. Управлението ни се люлее от едната крайност в другата, но в това време България не само не напомняше на българите за кръвните им връзки с Македония. Стига се там, че огромната част от българите с произход от Македония само знаят нещо, а не знаят откъде са корените им, в кои села лежат костите на предците им. Това провокирано и поощрявано от държавата безразличие доведе до там, че хората в България знаят кой е големият палач на българщината в Македония – Георги Димитров – не малко от тях или го почитат или нямат нищо против престъпното му име да „краси“ улици и булеварди. България забрави Македония и може би донякъде я предаде. И няма нужда да се сърдим на хората в Македония за това. Те не са виновни, че след края на марионетната Народна република, която не беше получила право от СССР да има собствено мнение, българите избираме политици, които с поведението си отдалечават България от Македония. В началото на 90-те Македония беше много повече пробългарска държава. Тогава много от „старите“ не просто бяха живи, но и помнеха, а бяха и в кондиция. Следващите години обаче външната политика на София направи така, че другите – небългарски настроените спечелиха битката за съзнанието на хората и се стига до тъжната реалност, която виждаме в момента.